С тази статия продължаваме поредица от разкази за най-знаменитите фигуристи от втората половина на 20 век, тогава, когато фигурното пързаляне беше наистина един от най-популярните спортове и на много места по света улиците се изпразваха, щом по телевизията започваше излъчването на Световните и Европейски първенства. По това време нямаше Гран При-та и толкова много други турнири, нямаше интернет и youtube, затова феновете със сълзи на очи изпращаха галата за закриване на Световното през март и още на другата сутрин започваха с нетърпение да отброяват дните до Европейското през януари на следващата година, когато отново щяха да преживеят щастливи мигове със своите любимци.
Кумирите от детските и юношеските години – кой не ги е имал, кой не се е прехласвал по киноактьори, спортни звезди или други известни личности. Е, естествено и аз бях една от тях. Обичах и следях различни спортове, но фигурното пързаляне, спортната и художествена гимнастика – може би най-много. Имах много любимци, имах идоли, но без никакво съмнение там горе, на първото стъпало на почетната стълбичка в сърцето ми стоеше тя – двойката Ирина Мойсеева и Андрей Миненков. Преживявах всяко тяхно движение на леда, плачех от вълнение по време на всяко тяхно изпълнение, часове наред, дни наред го обсъждах с приятелки и съмишленици. Една от причините да избера да уча Автоматика и телемеханика беше, че Вера Маринова каза по телевизията, че това е специалността, която учи и Андрей. Качих се с една приятелка на влака от София до Москва (който пътуваше 3 дни и нощи), за да видя на живо едно от изпълненията им на турнира за наградите на вестник „Московские новости“. После позагубих малко следите на кумирите си от младежките години по простата причина, че те са едни от малкото бивши спортни звезди, които не станаха треньори, съдии или деятели на спорта. Знаех само, че Андрей защити дисертация и стана 
доктор на техническите науки, а след това успешно се зае със сладоледен бизнес. Ирина се посвети в голяма степен на семейството си. През последните години обаче започнах активно да търся на youtube видеота от старите техни изпълнения, а попаднах и на няколко нови предавания и интервюта с тях по руската телевизия. Не можете да си представите блаженството, което изпитах, когато видях сега как изглеждат, говорят, мислят някогашните ми кумири. Няма по-голямо разочарование от това да срещнеш след много време свои стари любимци и да осъзнаеш, че те просто са били идеализирани от теб, а всъщност са най-обикновени хора, с купища недостатъци, нито толкова красиви, нито толкова добри или възвишени, колкото са ги виждали възторжените ти младежки очи. Не и с Мойсеева и Миненков. Само след няколко минути гледане на тяхно сегашно интервю магията оживя отново. Същото излъчване на красиви, умни и интелигентни хора, същата артистичност и изящество в маниерите, същото усещане за красота и хармония в отношенията им.
Като състезатели хармонията между тях на леда беше толкова магическа, че всички ги възприемаха като едно цяло. И досега, почти 35 години откакто не се състезават на леда, ако стане дума за тях, да споменеш името на единия без другия някак си не върви, не звучи….. Те са си просто Мойсеева и Миненков, неразривно свързани, обречени от съдбата да бъдат заедно. Даже някои коментатори си имаха кодово име за тях и ги наричаха Mo & Min или даже M&M. Наистина им е било писано да бъдат едно цяло в живота – започнали заедно в учебни групи на 6-годишна възраст, станали двойка на леда – на 12 и двойка в живота – на 22, задружно и неразделно, щастливо изглеждащо семейство и досега, когато вече са над 60. Малко са щастливците в живота, късметлиите, които са намерили толкова рано своята идеална половинка и са прекарали толкова години заедно, запазвайки се като едно абсолютно допълващо се цяло.
Какви са фактите около тяхната спортна биография? През 1967 година на 12-годишната Ира предлагат да стане танцьорка и да избере партньор измежду две момчета. Тя избира 13-годишния Андрей и така започва всичко. Първият им треньор е Игор Кабанов. Скоро след това той преминава на административна длъжност и с двойката започва да работи Татяна Тарасова, тогава съвсем млада треньорка, навлизаща в тази професия. Мойсеева и Миненков са първите възпитаници на Татяна Анатолиевна, с които тя извървява за повече от 10 години пътя от А до Я, от първите стъпки като танцова двойка до световни и европейски титли. За първи път се появяват на европейската и световна сцена през сезона 1972-1973 година, а първият им голям успех идва две години по-късно, на световното първенство в Колорадо Спрингс, където фаворитите, непобедимите Пахомова и Горшков се оттеглят в последния момент заради заболяване на Горшков, а титлата убедително спечелват младите им сънародници Ирина Мойсеева и Андрей Миненков. През следващата година, на Олимпиадата в Инсбрук танците на лед дебютират като олимпийска дисциплина, Пахомова и Горшков записват имената си като първите олимпийски шампиони, а Мойсеева и Миненков – като първите олимпийски сребърни медалисти в този вид на фигурното пързаляне. През този сезон те са изцяло сребърни – на всички състезания, на които участват. След това спортният път на Мойсеева и Миненков минава през много перипетии – от злато и тотална доминация през сезона 1976-1977 на всички състезания, на които се появяват и след това повторна европейска титла през 1978 година, до изведнъж появило се неодобрение и отричане от страна на съдиите още на световното първенство същата година, когато те остават втори. На всички големи състезания, на които те участват след това до 1982 година (световни, европейски и олимпиадата в Лейк Плесид през 80-та година) Мойсеева и Миненков са неизменно на почетната стълбичка, но никога съдиите не ги поставят там, където публиката иска да ги види – на най-високото стъпало. През този период те сменят треньори – от Тарасова, през Похомова, за да завършат спортната си кариера с треньорката Наталия Дубова. Неизменна през всичките тези години обаче остава хореографката им, бившата балерина от Болшой Театър Елена Матвеева.
Това са фактите. За тях хората не си спомнят много, много. Спомнят си обаче за Мойсеева и Миненков като за тези артисти на леда, които трогваха с изпълненията си. Помнят ги като онези, които съдиите по непонятни причини ощетяваха. Помнят колко добре се допълваше природното изящество на Ирина с романтичната външност на Андрей. Помнят ги като Ромео и Жулиета на леда (това беше и една от любимите им гала програми). Помнят Кармен, Уестсайдска история, сиртакито и много други техни шедьоври. Помнят ги като едни от най-големите творци на леда. Танцовото фигурно пързаляне дължи на тях много, защото именно те са първите, които изпълняват цяла състезателна програма под една музика, под една музикална тема – именно споменатата Уестсайдска история през 77-78 година. Тогава тази идея не се понрави на съдиите, защото дотогава се използваха задължително няколко различни музикални парчета във всяка програма. Трябваше да минат години, за да покажат Торвил и Дийн знаменитото си Болеро и съдиите най-накрая да се съгласят, че това е бъдещето. Самите Торвил и Дийн никога не са крили уважението си към Мойсеева и Миненков и са признавали, че са се учили от тях и от новаторските им идеи. Красивите поддръжки, които сега виждаме толкова често у елитните танцьори, също бяха първоначално патент на великите Мойсеева и Миненков. Всички ги знаят като великите артисти и творци на леда, но в интерес на истината трябва да се отбележи, че сложността на техните стъпки и работа с краката също изпреварваха много своето време, особено към края на състезателната им кариера. Така че, истината е, че те изведоха навремето много напред танцовото пързаляне и в художествено, и в техническо отношение.
В едно от интервютата, които гледах след олимпиадата в Сочи, запитани за мнението си за съвременното фигурно пързаляне, Ирина и Андрей с болка говориха за това в каква степен новата съдийска система пречи на художествено-образното начало в танците на лед. Андрей Миненков разказваше как наскоро бил до Татяна Тарасова по време на изпълнение на танцова двойка и легендарната треньорка при всяка поддръжка започвала на глас да брои: „Едно, две, три, четири,…“. „Чакайте, Татяна Анатолиевна, какво правите? Това е фигурно пързаляне, това е изкуство, това не е броене!“ – не сдържал удивлението си един от най-големите артисти на леда. А Татяна Тарасова с тъжна усмивка му отговорила, че това е сега нещото, на което се базират оценките – колко секунди си държал поддръжката, колко оборота е бил пируетът и прочие, и прочие. Всичко изразено в числа, а не в това какви емоции влагаш, какво изразяваш и каква наслада носиш на зрителите. Това е тъжна истина. Хубавото обаче е, че човешката памет има избирателната способност да запазва само по-съществените, по-важните неща в живота. Затова хората, които обичат фигурното пързаляне, защото то е колкото спорт, толкова и изкуство, тези, които търсят емоциите, романтиката, изразителността, прекрасната музикална интерпретация в изпълненията на фигуристите, помнят и винаги ще помнят легендата, наречена Ирина Мойсеева и Андрей Миненков.
ИРЕНА МАРКОВА за Красивата страна на спорта
