България е сред участниците още в първото международно юношеско състезание през 1976 г. в Межев, Франция – първообраза на световните първенства по фигурно пързаляне , както Международният кънки съюз ги обявява две години по-късно.
Историческият старт е на 15-годишната тогава Евелина Панова, състезателка на клуб „Славия”. Животът й и до днес е неразривно свързан с този спорт, отдадена вече близо 30 години на треньорска кариера.
Споменът за Межев все още е неизлечимо жив и ярък в съзнанието на Ева. За това има и една по-необикновена причина. Защото, като на филмова лента, пред малкото момиче от тогавашна социалистическа България се открехва самата желязна завеса.
„Беше истинско стъписване пред лукса и блясъка на зимния френски курорт – спомня си Ева. – Стъклени стени, облени в пъстроцветни светлини, искрящи писти, заснежени планински върхове. А пързалката – о, чудо невиждано! Едната й половина заледена, а другата … плувен басейн.”
Свикнала да се бори с преспи, вятър и ниски температури на откритата пързалка „Дружба” у дома, за най-сериозния старт в живота си малката Ева, също като Алиса, се озовава в Страната на чудесата. Дори можела да докосне с пръст живи американци, канадци, западноевропейци… Всички те – деца като нея от кръв и плът, обикнали и отдадени на кънките, а не призраци, изплували от един заклеймен друг свят.
А пред изпълненията им направо онемява. Петте задължителни фигури, с които българката се мъчи на грапавия лед у дома, са още по-голям кошмар върху необичайната за нея перфектно гладката повърхност в Межев.
Волната програма й се получава по-добре. Костюмът ли? Ушит е, разбира се, собственоръчна от мама.
В по-ранните й спомени са лагерите в страни от Източния блок. Ева Панова е в Прага, когато през 1968 г. нахлуват танковете. Децата губят всякаква връзка със семействата си.
Черпи, каквото може, и от немската школа. Упоритостта е възнаградена с няколко републикански титли. По-късно завършва Спортна академия и застава от другата страна на мантинелата.
Нейна възпитаничка, покойната Виктория Димитрова, все още е българката с най-добро класиране на световно юношеско първенство – 11-а през 1993 г. в Сеул (Реп. Корея) и 17-а при жените на ХVІ Зимни олимпийски игри в Албервил 1992. Друга ученичка на Ева – известната днес ТВ коментаторка Цветелина Абрашева – е последната българка, достигнала финал на Олимпийски игри през 1994 г. в Лилехамер.
От края на 2007 г. Ева Панова е част от треньорския екип на клуб „Денкова-Стависки“. ”У нас нещата се поставиха на по-професионална основа най-вече, когато Асен Павлов пое федерацията (б.р. 1985 г.). Отприщихме се към участия в световни, европейски първенства, олимпийски игри… На състезателите се предоставиха лед, кънки, екипировка.
Така полека избуяха млади таланти като Иван Динев, Виктория Димитрова, Христо Турлаков, разви се танцовото пързаляне. Млади треньори, сред които и изтъкнатата Людмила Младенова, заработиха амбициозно, основаха се много нови клубове”, припомня Ева Панова.
Всъщност и възпитаникът на Младенова Иван Динев все още е ненедминат от българин с петото си място на световно първенство за юноши и девойки от 1998 г. в Сейнт Джон, Канада. Той е и с най-престижното при мъжете за страната ни 11-о място на Олимпийски игри и 5-и в Европа. А на световното за сениори през 1999 Динев е първият българин, скочил четворен тулуп на състезание.
Днес пълните тройни програми и четворните скокове в юношеска възраст, са реален факт, а не „спомен от бъдещето”.
„Нещата са несравними – плъзга се по спиралата на времето Ева Панова. – Някога двойните скокове и двоен аксел вършеха работа, а горната възрастова граница при юношите бе 16 години. Днес тя много по-висока, а състезателите направо са машини за скокове – тройни и четворни с каскади троен + троен. Пируетите също вече са много по-сложни. Но това, което искам непременно да подчертая е, че и днес, за да достигнеш върха, само талант не стига. Трябва и много, много труд. Но и само скокове, без артистичност и техника на пързаляне, също не е за предпочитане. Ето, един Патрик Чан побеждава не само с трудните скокове, но и с техниката си на пързаляне. Всъщност, най-добре е програмите да са балансирани. И ние тъкмо това преследваме.”
Бележка: Публикацията е подготвена за официалната книжка на състезанието
