Сезонът във фигурното пързаляне вече набира сили и след първите два турнира от Гран при сериите има пет програми, които бих препоръчала на читателите на “Красивата страна на спорта” да изгледат. Разбира се тук важи субективният фактор и това, че не съм фен на Рахманинов, нито на класиката, нито на повтарящите се сезон след сезон мелодии.
Започвам с програмата, която може да носи медали. Това е първото изпълнение на испанеца Хавиер Фернандес на рок кавъра на Рам Джам на песента Black Betty от 70-те години на 20-и век. Рок-енд-ролът отива на испанеца, който миналия сезон не успя да впечатли и с двете си програми, след като имаше страхотно превъплъщение в Черли Чаплин сезон по-рано. Канадските хореограф и треньор Дейвид Уилсън и Брайън Орсър са свършили страхотна работа. Елементите преливат, няма празна секунда, а европейският шампион е в роля, която е създадена за него, дори получи добра оценка за компоненти.
И най-любопитният факт – фланелката с която Хави изпълнява програмата си е извадена от старите куфари на треньора му Брайън Орсър. Самият Орсър споделя, че на него ръкавите са му били доста по-тесни, явно намеквайки за по-големите си бицепси. (Да не забравяме, че самият Хави има много сходни черти и присъствие като именития си треньор от състезателните му години.
И понеже споменах Чаплин. След чудесните Хавиер Фернандес и Миша Джи преди два сезона, сега гледаме добре познатия герой в женски образ. Има състезателка, която може да пресъздаде по невероятен начин Чаплин на леда и това е Альона Леонова. Нейната усмивка не слиза от лицето й по време на кратката програма, подчертана от класиката на Нат Кинг Кол “Smile”. Определено добра работа на “ветерана” в руския тим и новия й треньор Евгени Рукавицин.
Подобно на Фернандес си мислех, че Джейсън Браун никога да ме впечатли след изключителния “Ривърденс” от миналата година и програма по музика на любимия ми Принс. Американецът с конска опашка показа два нови шедьовъра на 31-годишния хореограф Рони Уорд, като волният – “Тристан и Изолда” е впечатляващ от първата д последната поза.
Джейсън е толкова пластичен и танцувален, че извежда фигурното пързаляне, в което скоковете и точки са все по-важни, на едно ново ниво, или пък ни напомня за това как трябва да изглежда този спорт.
От сезон 2013/14 ще запомня страхотното впечатление, което ми направиха канадските треньори Мари-Франс Дюброй и Патрис Лозон (два пъти носители на сребърни медали от Световни първенства – 2006 и 2007, когато шампиони станаха Албена Денкова и Максим Стависки). Лозон и Дюброй бяха създали изключителната програма на Сара Хуртадо и Адриа Диас (Испания) посветена на Пикасо и Дора Мар. Сега други техни възпитаници ме накараха да гледам повече от четири минути затаила дъх. Това са младите канадци Елизабет Паради и Франсоа-Ксавие Оелет. Те участваха в двата Гран при турнира и докоснаха сърцата с изпълнението си по музика на канадски композитор. Интересни поддръжки и феноменалният финал са сред акцентите на този танц.
И накрая нещо от любимците Нели Жиганшина и Александър Гаши. Винаги интересни, винаги иновативни, този сезон немците заложиха на Стефан Ламбиел като хореограф и не сбъркаха. Страхотната им програма завършва с много модерен аранжимент на “Лебедово езеро” и показва как класиките могат да бъдат модерни, интересни и различни.
