Животът е начало. Начало от А и Б. Трудно е. Падаш. Ставаш. Пак падаш. Пак ставаш. Блъскаш се. Блъскат те. Удрят те и ти удряш. Намираш своя път. Тръгваш по него и правилен или не – вървиш.
Тя винаги ми е казвала, че човек не може да се остави по течението – трябва да има цели, да върви напред, да не се отказва. Първо ежедневните задачи, после седмичните, после – големите. Човек без цели и мечти живее напразно. И не случайно синьото й малко тефтерче прелива от задачи за седмици напред.
Доста пъти съм писал, че доста хора биха завидели на нейната активност. Но не й беше лесно, защото започна от А и Б. Не знаеше много, да не кажа, че не знаеше почти нищо в тези сфери на живота, в които пожела да се състезава. Но само за две години и половина-три смея да твърдя, че вече преполови азбуката. Има още да учи, всеки ден учи нещо ново, иска да продължава напред, иска да постига нови неща. Първо малките – всекидневните, след това по-големите. И така да се справя с всичко, което й предложи животът.
Рени е шампион, но след спорта бързо трябваше да намери своя нов път. Или избираш по-лесното, или потегляш по заобиколната и стръмна пътека. Тя не избра лесното, а можеше. Предпочете да й е трудно, но да се бута в живота. Никой в тези почти три години не й даде нищо даром, просто защото е златното момиче Ренета Камберова. Всичко постигна с труд и усилия. Знам как организира различните спортни събития и ще напиша някои неща, защото добрите постъпки заслужават да станат публично достояние. Въпреки че самата тя никога не е искала да бъде така. Знам как организира първото издание на събитието “Искам да съм като тях”. Каква подготовка, притеснения, емоции и луда работа беше. Който си мисли, че е лесно – жестоко се лъже. Рени е отговорен и изпълнителен човек. Перфекционист. Когато прави нещо, значи го прави. Без компромиси. Така че за нея всичко трябва да е на ниво. Трябваше да помисли за всичко – избиране и канене на гости, писане на сценарий, правене на визитки, картички, мултимедия. После идва ред на залата и на аранжирането й. Многократно съм я виждал да пренася маси, столове, саксии и какво ли не, помагайки в организирането на събитията.
Ами за първия организиран маратон в Пазарджик?! Беше в края на месец март 2018 година. Ден или два преди маратона ми се обади и за първи път от доста време я чух повече от притеснена, почти разплакана – за датата на бягането времето щяло да бъде дъждовно, дори със сняг и студено! Тя бе поела отговорност, искаше всичко да бъде наред. И беше наред. Да – валеше нещо между дъжд и сняг и беше студено. Но хората участваха в маратона и бяха доволни. А за полагане на основите на “Мисия спорт на любимите герои” съвместно с Денислава Ангелова?! Търсене на костюми за мисията, спортисти, които да се включат в кампанията и още и още.
А за посрещането на делегацията за обявяване на Пазарджик за “Европейски град на спорта за 2020 година”? Точно за това събитие не знам как издържа, за да финишира минути преди началото по перфектен начин. Това са само малка частица от всички неща, които Ренета Камберова организира през тези повече от две години. Ами всички кампании за деца в затруднено физическо положение, посещението при малкия Емо от Пазарджик, който страда от аутизъм и се пребори със страха си да плува, ставайки пример за всички!? Лагерите, които организира в Панагюрище за малки състезателки по художествена гимнастика. Спортните мероприятия в паркове, салони, зали, на улицата дори. Посещенията в детски градини и училища, където тя разказва за своите успехи и учи децата на важните неща в живота. Нея може да я видите да сади дървета в родния си град, защото трябва да бъде пример за останалите. Или в изискана и елегантна рокля, за да вземе награда в другата сфера, в която си е поставила за цел да постига успехи – света на красотата. Тя е такава – заразяваща с енергия, вдъхновяваща следващото поколение спортисти и даряваща надежди, че всичко е възможно. Стига да искаш.
Честит рожден ден, Рени. Пожелаваме ти много здраве, късмет, щастие и още много върхове. Никога не се променяй и продължавай да разказваш на децата от онези твои приказки, които вдъхновяват…
