-Може да е имало случаи да съм втора или трета, но много рядко
-Доставя ми удоволствие да работя с деца
-Искам да остана в спорта докато отдолу не дойдат момичета, които да са по-добри от мен
Калина Йорданова е една от най-успешните родни спортистки, която обаче е в сянка заради слабата популярност на синхронното плуване. Състезателката, която днес празнува своя 28-и рожден ден, е многократна национална шампионка и през 2009 година на Световното първенство в Рим се класира 16-а, което е най-добър резултат за България в красивия спорт.
Представяме ви интервю с рожденичката.
-Калина, колко пъти си национална шампионка?
-Малко е относително. Мога да кажа колко години съм в националния отбор – от 2000 година. Иначе индивидуално съм републиканска шампионка от 1996-а в различни възрасти. Оттогава може да е имало случаи да съм втора или трета, но много рядко. Точният брой не мога да го кажа.
-Кога и как започна да се занимаваш със спорт и първо с плуване ли стартира?
-Бях на седем години. Така се получи, че имаше учителки, които минават в училищата и предлагат на децата да се запишат на плуване. Взеха ме, но с мен тръгна и една моя приятелка, чиято сестра тренираше синхронно плуване и след една година отидохме да видим как е там и си останахме.
-Това ли е идеалната възраст за едно дете да започне тренировки?
-Идеална възраст за едно дете няма, по-важно е желанието.
-Как съвместяваше тренировките с училището?
-Започнах при друга треньорка, която в последствие замина да работи в чужбина, а аз си останах. Мина една треньорка за една година, но и тя замина за чужбина и тогава дойде Юлия Чубурова и от 2000 година досега сме заедно. Беше ми лесно, живеех в Люлин, училището ми беше там, басейнът също. Никога не са ме водили на тренировки, но тогава животът беше по-спокоен. Ходех сама 10 минути до басейна. После дойдох на басейн “Мадара” и всичко е наред. Още като ученичка тренирах всеки ден. Отдадеш ли се на спорта няма място за пропуск и почивка. В момента почивният ни ден е в понеделник, а ние сме в басейна дори в неделя.
-Синхронното плуване изисква ли подготовка и в друг спорт, например гимнастика?
-Треньорката ми решава от кой спорт кое да вземем, ползваме упражнения, ако има ефект, продължаваме да ги използваме, ако няма, променяме методиката на работа. Иначе ние започваме от сухо, трябва ни базова подготовка за издръжливост, взривност, сила. Тези неща ги правим на сухо с тичане, вдигане на тежести. Същевременно все пак това е спорт, който изисква гъвкавост – използваме гимнастика, балет, но не ни е необходимо да ходим на специални уроци.
-Разкажи малко повече за участията си на европейски и световни първенства…
-Много е приятно. На европейски и световни първенства е много динамично. На републиканските е по-спокойно, не се усеща конкуренцията, скучно е. На Европейски и Световни си има напрежение. Още от самата подготовка знаеш, че съдиите започват да те гледат и оценяват. От първия до последния ден се стараеш на макс. Хубаво е.
-Как се държат една с друга състезателките?
-В чужбина са много добри, няма конфликти, радваме се една на друга. Всички са отишли да се представят добре. Всяка една си има фаворитки, моите в европейски план са испанките, а в световен китайките много ме впечатляват със своята дисциплина, хореография.
-В България?
-Тук е по-различно, има напрежение между отборите, но се опитваме това да не ни влияе. Нормално е всеки иска да се представи по-добре, ако може да достигне до класиране на Европейско или Световно.
-Има ли други състезания за вас в чужбина?
-Има и купи, но трябва да уцелим момента, да получим финансиране. Освен това не може да участваме на всяко състезание, защото се натрупва прекалено много умора и не може да бъде показано най-доброто.
-Вече си достигнала високо ниво, по колко часа на ден си в басейна?
-Сега имам почивка. Тренировките варират между 2 и 4 часа тук в нашия басейн. На лагер достигаме до 6-8 часа на тренировка. Това зависи от периода на подготовката ни.
-Участваш и в републикански състезания по плуване, коя ти е любимата дисциплина?
-Любимите са ми гръб и кроул. Ако се наложи, участвам и в някоя друга дисциплина. От 2010 година се опитвам, когато мога да съм на тези състезания. Харесва ми. Състезанията са по-различни, но не бих го избрала за основен спорт, тъй като синхронното плуване е по-разнообразно, а за мен разнообразието е важно, за да мога да се задържа в спорта.
-Завършила си за треньор по синхронно плуване в НСА. Това ли е посоката, в която се виждаш в бъдеще?
-Да. Това е най-хубавата професия, с това искам да се занимавам. Доставя ми удоволствие да работя с деца. Това е нещото, в което искам да се развивам, да помагам за спорта. Имам голямо търпение, това е много важно, да издържиш всички повторения, които се правят. В нашия спорт повторенията са много.
-Как се издържа една националка по синхронно плуване?
-Като работи. Военнизирана съм и ходя на работа. Доволна съм, защото военните ми помагат със стигането до басейна и възможността да ходя на тренировки. За съжаление финансиране за нас като спортисти няма.
-Какво обичаш да правиш извън спорта?
-Да съм с хората, с които съм в спорта. Изградили сме си такъв тип отношения и това е много хубаво.
-Как издържа гримът ви във водата?
-Той не издържа, но тъй като сме много малко време, успява да се запази. За 4 минути издържа, като не го пипаш.
-Кое ти харесва повече – соло изпълненията, дуетите или ансамблите?
-Най-хубавите са ансамбловите изпълнения, но е най-трудно да се сформира ансамбъл. При соловите е най-лесно, там дори да направиш грешка във волна програма, може и да не бъде забелязана. В ансамбъла всяка една грешка си личи.
-Треньорката ти Юлия Чубурова сподели, че заминаваш за САЩ, какво ще правиш там?
-Първо трябва да получа виза. Намерила съм басейни, дълбоки, закрити, открити, в които да тренирам спокойно по 6 часа на ден. Тук ги няма условията. Ще тренирам с видеокомуникация, търсим и други варианти, за да може треньорката да ми помага до Световното, ако участвам.
-Мислиш ли за Олимпиадата в Рио де Жанейро?
-По принцип искам да остана в спорта докато отдолу не дойдат момичета, които да са по-добри от мен. Не съм била на Олимпиада, само на юношески олимпийски игри, но много отдавна. Винаги съм имала желание да отида на Олимпиада, това ми е най-голямата мечта. Искам в Рио, не се отказвам засега.
-Какво си пожелаваш за рождения ден?
-Нещата да се случат по най-хубавия начин за мен и моите близки хора.
Бележка на автора: Честит рожден ден, Калина! Много здраве, поводи за усмивки и стремеж към постигане на мечтите ти!
Калина с Юлия Чубурова
