По време на Олимпиадата в Сочи, благодарение на нововъведената в олимпийските игри отборна надпревара, любителите на фигурното пързаляне имаха удоволствието да се наслаждават на своите любимци повече от друг път, а най-големите майстори на този красив спорт получиха възможност да се борят за още един комплект медали – тези в отборното състезание. Независимо от различните виждания и мнения по отношение на формата на провеждане на олимпийския отборен турнир, всички се съгласиха, че беше абсолютно справедливо (като се има предвид колко невероятно труден спорт е фигурното пързаляне) индивидуалните фигуристи, двойки и танцьори да имат поне още един шанс за медал, така, както техните колеги от гимнастиката, алпийските ски дисциплини, биатлона, шорттрека и много други спортове.
Интересното обаче е, че, когато първоначално беше обявено решението за включване на отборна надпревара по фигурно пързаляне в Олимпийските Игри в Сочи, мнозина си помислиха, че става дума за състезание по синхронно фигурно пързаляне. Особено в страните, в които тази разновидност на фигурното пързаляне е популярна, много фенове, състезатели и родителите им питаха, не без основание: „А синхронното? Кога ще направят и синхронното олимпийски спорт? Отборите по синхронно фигурно пързаляне са истинските отбори, а не групите от индивидуални състезатели!“ Наистина, подобно на ансамблите в художествената гимнатика, отборите по синхронно фигурно пързаляне в най-голяма степен олицетворяват идеята за единство и съвършена хармония между голям брой състезатели, излезли на леда, за да представят на зрителите една красива програма, резултат на колективни усилия и дългогодишни съвместни тренировки. Един за всички, всички за един!
Синхронното фигурно пързаляне е бързо развиваща се дисциплина, в която отбори, съставени от 8 до 20 фигуристи (в 95% от случаите – жени, но в някои отбори има и мъже) се пързалят заедно на леда в съпровод на красива музика и изпълняват заедно множество елементи. Броят на фигуристите в един отбор варира в зависимост от нивото и обикновено не се изисква отборите да са с точно фиксиран брой състезатели. Само при сеньорите всеки отбор трябва да включва точно по 16 състезателя, нито повече, нито по-малко. Използва се същата съдийска система за оценяване (IJS), отборите играят добре балансирана волна програма с набор от определени елементи, така, както го правят и индивидуалните състезатели, спортните и танцови двойки. Освен това, пак както в индивидуалното, при юньорите и сеньорите се играе и кратка програма, която трябва да включва точно определени, задължителни елементи.
Елементите в синхронното фигурно пързаляне са: блокове (blocks), колела (wheels), кръгове (circles), линии (lines), разминавания (intersections), пируети (spins), изолирани движения (moves in isolation), стъпки, без състезателките да се държат една за друга (no-hold step sequences). В последните години се разширява използването на поддръжки (lifts) и други подобни елементи от спортните двойки. Разрешени са и единични скокове, като част от изолираните движения. Oчаква се в най-скоро време в това отношение правилата да се изменят, сложните скокове да навлязат по-масово, за да стане синхронното пързаляне ощe по-атрактивно за зрителите. Всички тези елементи, особено на горните нива, се изпълняват на много висока скорост, изискват високо качество на пързалянето, а самите програми са направени с много фантазия и изобилстват от красиви фигури и оригинални решения от първата до последната секунда. Разкошните костюми, музика и хореография са само още едно допълнение в тази красива ледена феерия. При най-добрите отбори особено впечатляващ е завидният синхрон – и най-малкото движение на ръцете, главите, дори погледа се прави от всички в идеален синхрон. Човек трябва наистина да е присъствал на състезание на живо, за да оцени напълно красотата на синхронното пързаляне и да усети неповторимата му атмосфера. Еуфорията на публиката често надхвърля многократно тази на големите индивидуални първенства.
Несправедливо и отдавна остаряло е схващането, че „който не става за индивидуален състезател, отива в синхронното“. На горните нива (новис, юньори, сеньори) добрите отбори днес са съставени от наистина първокласни индивидуални фигуристи и танцьори. Участничките в Световните първенства (дори в отборите, заемащи задните места в класирането) обикновено преди това са преминали най-трудните тестове по танци на лед и/или са достигали най-високите нива в своите страни като индивидуални състезателки. За да стане обаче една група от добри фигуристи ОТБОР, ансамбъл, се изискват години съвместна работа и стиковка. Танцовите и спортни двойки знаят колко трудно се постига идеален синхрон между двама на леда. А представяте ли си какво е да накараш шестнадесет да мислят и играят като една? Някои деца избират отрано да се посветят изцяло и само на синхронното и от малки придобиват умението да бъдат част от отбор. А тези, които се включват в синхронното, след като са се състезавали индивидуално много години, трябва да се адаптират, трябва да се научат как да бъдат част от едно цяло и как да подчинят своя стил на общите цели.
В страните, в които синхронното пързаляне е популярно, отборите се състезават на много различни нива. В САЩ например, където тази дисциплина е най-популярна, има 14 нива, в зависимост от възрастта и уменията на участниците в отбора. Освен силните професионални отбори, гонещи високи цели и класирания, има и много на брой по-аматьорски отбори, за които важно е участието и насладата от възможността по някакъв начин да практикуваш любимия си спорт фигурно пързаляне. Особено вълнуващо е да се гледат отбори от шест-седемгодишни момиченца, плахо правещи първите си стъпки на леда, наред със шестдесет-седемдесетгодишни побелели глави, съхранили в сърцата си любовта към красивия спорт, избрали с хубаво чувство за хумор име на отбора си като например: “Aged to perfection” (по подобие на рекламите за отлежало вино или зряло сирене). Държавни първенства на САЩ се провеждат от 1984 година, всяка година напоследък поне 5000 фигуристи вземат участие в квалификационните шампионати по региони, понастоящем в тази страна има регистрирани 525 отбора по синхронно фигурно пързаляне.
Като цяло страните, в които този красив спорт е най-популярен и най-добре развит, са Финландия, Швеция, Канада и САЩ. Първото световно първенство по синхронно фигурно пързаляне се провежда през 2000-та година в Минеаполис, САЩ. Оттогава досега са се провели 15 шампионата, на които златните медали стават притежание 8 пъти на финландски отбор, 6 пъти – на отбор от Швеция и един път – на канадки. Сребърните и бронзови медали също са притежание на отбори от тези страни, както и на представителки на САЩ. В последните години обаче не само рязко се разшири географията на този спорт, но и все повече отбори започват да се доближават съвсем плътно до най-добрите. Двадест и три отбора участваха на последното световно първенство през април в Италия, където победи първият отбор на Финландия, пред Канада 1 и Финландия 2, докато руските фигурстки останаха четвърти, но победиха традиционно силните отбори на Швеция и САЩ. При всички отбори се забеляза видим напредък, включително в страни, в които фигурното пързаляне не е спорт с големи успехи и традиции, като например Мексико, Австралия, Хърватска, Унгария и много други. От 2000-та година ISU провежда и състезания за Юношеска Световна купа, а от 2013 година – Юношеско Световно първенство по синхронно пързаляне.
Къде сме ние? Синхронното фигурно пързаляне не е съвсем непознат спорт у нас, преди години имаше плахи опити да се създаде отбор и у нас, но на този етап, имайки предвид базата, с която разполагаме, това изглежда наистина „мисия невъзможна“. Ледът не достига за индивидуалните състезатели, хокеистите и шорттрека, така че да се вмъкне в графика и синхронен отбор изглежда невъзможно на този етап. Още по-тъжното е, че не достигат състезатели. Когато на държавните първенства индивидуалните участнички във всяка категория обикновено се броят на пръстите на едната, най-много на двете ръце, как да очакваме, че ще се намерят 16 със сродни умения и интереси за един отбор поне? Иначе би било чудесно ако имахме условията да развиваме този спорт и по-масово – повече млади хора биха намерили интересен и здравословен начин да оползотворят свободното си време, биха се запалили от идеята да бъдат част от отбор, с който да преживяват заедно трудности и да се радват на изстрадани успехи. България винаги е имала и винаги ще има спортни таланти, остава ни да се надяваме, че все някога държавата ще се погрижи да предостави поне минимални условия за развитието на този красив колективен спорт.
Синхронното фигурно пързаляне става олимпийски спорт – в средите на фигурното пързаляне никой не се съмнява в това. Въпрос на време е да се доуточнят някои последни детайли. Сигурно още на следващата олимпиада, най-красивите олимпийски спортове ще се увеличат с още един – синхронното фигурно пързаляне. Дано дотогава и България е направила уверени стъпки напред в развитието на този прекрасен спорт.
Автор: Ирена Маркова, специално за Красивата страна на спорта
Снимки: личен архив на автора и Ана Зукерман -Вдовенко
