Добрата стара Славия празнува тази година стотния си юбилей. Клубът отпразнува годишнината си с пищни тържества, а Красивата страна на спорта ще ви разкаже за доста по-младото фигурно пързаляне на Славия.
Началото му съвпада с изграждането на Зимния стадион в спортния комплекс в началото на 70-те години. През ледената пързалка на “белите” минават Евелина Панова, Бойко Алексиев, танцовият дует Христина Боянова – Явор Иванов, Цветелина Абрашева. Славия още скърби за невероятната Виктория Димитрова, която записа първи финал на страната ни на Олимпиада, но си отиде скоро след това.
В историята на белия клуб не била да пропускаме Албена Денкова, която прави първите си стъпки именно там и по-късно започва да се пързаля с Христо Николов. След разпадането на дуета Албена и Максим Стависки също тренират там.
В наши дни пързалката е в лошо състояние, покривът тече, образуват се локви на леда, но треньори-ентусиасти продължават да ваят таланти. Разбира се, един от клубовете е Славия, като в него се състезават двете ни спортни двойки при подрастващите. При “белите” работят Марияна Стефанова и Оксана Потдикова, а с малките помага и бившата състезателка Лора Семова. Балет преподава Надежда Христова, а паркетни танци – Анна Николова. Двете треньорски имат по десетина състезатели, като по-големите са при Стефанова.
Историята на Оксана Потдикова също е интересна. Тя е втора и трета на Световно за юноши при танцовите двойки с Денис Петухов. Дуетът участва на Европейското и заема 12-о място през 2000 година, но тогава Оксана получава тежка контузия. В Русия има толкова много добри състезатели, че никой не я чака да се възстанови, а веднага й е намерена заместничка. Тежкото разочарование кара 21-годишната рускиня да се откаже от любимия си спорт. Но отказването от фигурното пързаляне не е толкова лесно и тя започва да се учи от именития специалист Александър Горшков. Там Оксана се запознава с Албена Денкова (с Максим Стависки тренират заедно от деца) и получава покана да дойде в България и да работи в новосформирания им клуб “Денкова-Стависки”.
Оксана признава, че е пристигнала у нас за няколко месеца, за да натрупа опит. Съдбата обаче й е подготвила изненада. Още на първия ден на пързалката на Славия тя среща хокейният национал Мартин Миланов. На втората година от познанството им идва любовта, а на третата и малкият Георги, който скоро ще стане на 6.
След раждането на детето руската треньорка започва работа в Славия. Като бивша състезателка в танцова двойка, тя мечтае да изведе наш отбор сред най-добрите. Първият й опит е Ина Демирева-Юри Куракин, а по-късно Лора Семова и Димитър Личев. “Работата с двойки е по-трудна. Лора и Митко не издържаха. С тях тренирахме до 3-4 часа през нощта, докато бебето ми спеше в количката”, споделя треньорката.
Голям удар за нея е разпадането й на следващата й двойка Славяна Ценова и Калоян Георгиев. Майката на Славяна обаче взема нещата в ръцете си и намира партньор за момичето. Това е руският състезател Егор Зайцев, който в момента е почти осиновен от семейство Ценови.
“Много важно за тях е да останат заедно. За 2 години напреднаха много. Двамата са страхотни характери – търпеливи, с желание и хъс. Егор знае какво иска и това му помага да се справи на такава малка възраст в чужда страна”, добавя Оксана. През изминалия сезон 14-годишната Ценова и 15-годишният Зайцев дебютираха в Гран при сериите и участваха на Световното юношеско първенство, където бяха най-младият дует. Сега от тях се очаква да надграждат показаното и да се класират за следващото Световното за юноши, което ще бъде в София.
Страхотен прогрес показва й още по-младата двойка Гергана и Димитър Болашикови. “Те са много високо ниво спрямо връстниците си. Хубавото е, че започнаха да тренират заедно и стилът им е еднакъв, което много ще им помага”, признава Потдикова.
Двете двойки бяха на десетдневни лагери в Германия. Там те и треньорката им участвали в семинари. На тях лекторите заявили, че децата от най-малка възраст трябва да учат за историята и теорията на фигурното пързаляне. Затова възпитаниците на Славия вече си носят на тренировките и тетрадки.
Към Славия е и клуб “Айсберг Сулис”, за който се състезават по-малките.
“Фигурното пързаляне калява характера, търпи се много болка, защото когато паднеш, веднага трябва да станеш и да скочиш отново, което не е никак лесно. За този спорт може да нямаш талант, но ти трябва мозък”, заключва Оксана Подтикова.
