Както всеки спорт, в който има съдии и няма метър или хронометър, и фигурното пързаляне предизвиква добре познати и често срещани спорове и вълнения относно справедливостта на крайните резултати. Независимо дали сте просто обикновен фен на този красив спорт и болеете за някоя своя любимка или пък всеки ден бършете потта от челото или сълзите от очите на детето си, което прекарва по няколко часа на пързалката в гонене на спортните върхове, със сигурност ви се е случвало да се питате: „Беше ли честно? Защо на този вдигнаха толкова ниско, а на другия – толкова високо?“ или ядосано да махнете с ръка и да се развикате: „Е, не – това е абсурдно! Как е възможно???“
Малко история
Новата (доколкото може да се нарече нова) съдийска система във фигурното пързаляне, наречена ISU Judging System или International Judging System (IJS), беше създадена през 2004 година с ясно декларираната амбиция да въведе повече обективност при оценяването на фигуристите. Дотогава се използваше 6.0 системата, при която съдиите вдигаха оценки (от 0.0 до 6.0), но те служеха само за да подредят състезателите по места. Подреждането ставаше от всеки съдия поотделно. Съдийските предпочитания след това се комбинираха, за да определят мястото на всеки състезател в отделните части на състезанието, след което местата се комбинираха от двете програми (с различна тежест), за да се определи крайното класиране. Ето един прост пример: Ако на едно състезание две спортни двойки са били равностойни и определено над всички останали, логично съдиите са ги поставили на първо и второ място. Ако съдийският панел е включвал 9 съдии и 5 са дали предпочитание (първо място) на двойка А, а 4 – на двойка Б, то за победител, естествено, се обявява двойка А.
Тази сравнително опростена схема на съдийстване отваря вратички за комбинации. Необходимостта от смяната й назря окончателно след скандал по време на Олимпийските игри в Салт Лейк Сити през 2002 година, когато френска съдийка в спортните двойки беше обвинена, че е дала предимство на двойката от Русия пред канадската двойка, с уговорката в замяна след това френската танцова двойка да бъде подкрепена в състезанието по танци на лед. В крайна сметка, въпреки че съдийските места бяха 5 на 4 в полза на руснаците, се стигна до безпрецедентно решение и двете спортни двойки да получат златни медали и да бъдат обявени за Олимпийски шампиони, а скоро след това системата 6.0. беше пратена в историята. Всъщност не съвсем, защото доскоро тя се използваше в България и в Европа при по-малките фигуристи, в Америка се използва и досега пак при по-малките и начинаещи фигуристи.
Но така или иначе след 2004 година новата IJS система започна да набира скорост и постепенно измести старата почти тотално в международните и вътрешни шампионати в индивидуалното пързаляне за мъже и жени, спортните двойки, танцовите двойки и синхронното фигурно пързаляне.
Новата IJS система
Най-общо казано, тази нова система е свързана с цифри, основава се на много, много аритметика. Спорен е въпросът доколко фигурното пързаляне, което е спорт-изкуство може да върви ръка за ръка със сухи цифри и с точна наука като математиката, но поне намерението да се въведе повече обективност при оцяняването определено заслужава адмирации. Съгласно новата система, общата оценка на всяко изпълнение (кратка или волна програма) е комбинация от техническа оценка и оценка за програмните компоненти. Техническата оценка е цифрово изражение на изпълнените елементи. За всеки елемент във фигурното пързаляне IJS системата е определила предварително точна базова оценка. В зависимост от това как състезателят е изпълнил елемента, му се присъжда базовата оценка, която може да остане непроменена, да се увеличи или да се намали в зависимост от съдийските оценки за всеки елемент, наричани GOE – grades of execution.
Програмните компоненти, които определят втората оценка, са пет на брой – 1) качество на пързалянето (skating skills), 2) какво прави състезателят между елементите (transitions/linking footwork/movement), 3) изпълнение (performance/execution), 4) хореография (choreography/composition), 5) интерпретация (interpretation). За всеки от тези 5 компонента оценките на съдиите могат да варират от 0 до 10. Освен това тази втора оценка се умножава по определен коефициент, който е различен за различните програми и възрастови групи. Например, факторът, по който се умножава оценката за програмни компоненти в кратката програма на юниорките, е 0.8, а в дългата той е 1.6, за момчетата юниори тези коефициенти са съответно 1 и 2. При по-малките категории коефициентите са различни. Идеята на въвеждането на тези коефициенти е да се поизравни тежестта на оценките за техника и за компоненти – кратките програми имат по-малко елементи от волните, момичетата правят по-лесни елементи от момчетата, затова и програмните им компоненти трябва да бъдат «дръпнати» малко надолу, за да са съизмерими с първата оценка за техника.
Често на различните състезания съдийските комисии могат да «развържат» в различна степен торбата с оценките за компоненти, защото тази оценка така или иначе е по-субективната. Поради всичко това е малко безсмислено да се правят например сравнения между двама състезателя на базата на оценката само за компоненти от две различни състезания. Затова пък техническата оценка се счита за по-обективната част от крайната оценка, защото базовите оценки за всеки елемент са фиксирани. По тази причина, когато ISU въведе преди няколко години минимални изисквания за участие на големите първенства, тези минимални изисквания засегнаха само техническата оценка. Така през настоящия сезон например, на Европейското първенство можеха да участват мъже, получили преди това на международни състезания техническа оценка от минимум 25.00 точки за кратка програма и 45.00 за волна, жени – съответно 20.00 и 36.00, спортни двойки 20 и 36, танцови двойки 19 и 29 точки.
Съдийските задължения по време на всяко състезание се разпределят между две комисии – техническа комисия и съдийска бригада.
Техническа комисия и нейната роля
Техническият панел включва технически контрольор, технически специалист и асистент-технически специалист. Тези хора си разпределят задълженията, когато гледат и решават какви технически елементи са изпълнени в програмата, дали те отговарят на изискванията за този вид програма или е имало невалидни елементи, те решават какъв вид са скоковете и пируетите, колко са били оборотите на скоковете и какво е било нивото на пируетите и стъпките (примерите ми тук и надолу са само от индивидуалните изпълнения). Ако има съмнения, след края на програмата техническият панел може да поиска помощта на ‘replay’ оператора, за да прегледа на видео-запис даден елемент, преди да определи окончателно нивото му, или преди да прецени пълното/непълно завъртане на даден скок. Ролята на техническата комисия е ключова, защото те определят базовата техническа оценка на съчетанието и защото техните решения определят донякъде и съдийските оценки (наричани GOE – grades of execution) за всеки отделен елемент. Например, ако техническата комисия прецени, че скокът не е чист, или че луцът или флипът са изпълнени от грешен ръб, то това автоматично означава, че членовете на съдийската бригада трябва да дадат отрицателно GOE (дори някой от съдиите да не е забелязал неточността и да е харесал скока).
Винаги ли са обективни решенията на техническия панел? Би трябвало да са доста обективни, защото има строги правила за всеки елемент. Все пак е много трудно това абсолютно винаги да е така, дори и при най-добро желание от тяхна страна – и те са хора, и те грешат, а далеч не всеки елемент се повтаря на видео. Ако завъртите 7 и половина оборота на даден пирует, например и сте късметлия, може някой да ви ги преброи като 8 завъртания, което ще вдигне едно ниво на пируета. Може и обратното – да попаднете на по-строг технически панел, или на някой, който се е разсеял за част от секундата и е пропуснал едното завъртане, така че и пълни осем оборота да не ви гарантират нивото. Все пак, присъствието на трима члена на техническата комисия плюс рефера на състезанието, плюс видео-оператора в общия случай допринася за повече обективност.
Съдийска бригада и какво зависи от нея
Съдийската бригада се състои от максимум 9 съдии. Те дават двата вида оценки, за които вече стана дума. Първо, за всеки изпълнен елемент те отсъждат GOE-тата. GOE-тата могат да имат следните стойности: -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3. IJS системата има строги правила за това кога какво GOE се присъжда. Например, за падане на скок, стъпки или пирует, съдиите трябва да дадат -3. Ако скокът е отсъден като довъртян от техническата комисия или от грешен ръб, ако сте се приземили на два крака или сте пипнали леда с една или две ръце, съдиите също трябва да дадат отрицателни GOE (има точни указания за коя грешка колко отрицателно GOE се дава). Ако елементът е изпълнен без грешки, обикновено се отсъжда 0. За да се попадне в зоната на положителните GOE, съдиите би трябвало да се съобразяват със списък от по осем възможни положителни качества на вашия скок, пирует или стъпки. Ако открият 2 положителни момента, трябва да ви вдигнат +1, ако открият 4, значи сте за +2, 6 и повече – за +3. Средната стойност на вдигнатите от съдиите GOE (без най-ниското и най-високото) определя каква стойност ще се прибави или извади от базовата стойност на дадения елемент, за да се получи крайната оценка за този елемент.
Втората задача, с която съдиите са натоварени, е да дадат своите оценки за компонентите на програмата. За тях стана дума и по-горе. Оценките варират между 0 и 10. За това как да се оценяват програмните компоненти също има строги и много детайлни критерии, към които съдиите трябва да се придържат. Все пак, гледала съм стотици протоколи от най-различни състезания (просто от любопитство и от любов към спорта) и знам, че като се изключат големите, ярко изявени звезди, мненията на съдиите за един състезател често могат да се окажат противоречиви. В рамките на едно изпълнение някои може много да харесат даден състезател, други – никак. Ако не става дума за доказана недобронамереност или за специална подкрепа, може би подобно разногласие в съдийските мнения все пак е нормално. Колкото и страници да има изписани с критерии за оценяване, все пак мнението на съдиите за това как е интерпретирана музиката или колко е добра хореографията си остава малко или много субективно. Трябва да се каже също, че общо взето навсякъде по света съдиите се придържат към неписаното правило, че без необходимата техническа сложност, една програма и изпълнител не могат да се надяват на прекалено висока втора оценка. И обратното – колкото по-сложна е програмата от техническа гледна точка, толкова по-висока е и втората оценка. Съвсем наскоро гледах на ютуб едно прекрасно изпълнение на красива и завършена, съвършена малка фигуристка-балеринка на шампионат на Москва. Но липсата на двоен аксел в състезание, в което много други момиченца правят тройни скокове соло и в комбинации, автоматично сваля и компонентите – 20-то място по техническа оценка, 16 за компоненти. Просто няма как по-нагоре. Не е ясно колко справедливо е това и доколко е в интерес на фигурното пързаляне, но общо взето е факт навсякъде по света.
От къде идват точките за техника
Всеки елемент във фигурното пързаляне има определена базова стойност в IJS:
Да започнем със скоковете. Базовата стойност варира в зависимост от броя на оборотите и вида на скока. Например, единичен салхов има базова стойност 0.4, двоен салхов – 1.3, троен – 4.2, четворен – 10.5 Акселът, който се счита за най-трудния скок, има съответно по-високи базови стойности: 1.1 точки за единичен, 3.3 за двоен, 8.5 за троен, а в деня, в който някой скочи чист четворен аксел, това автоматично ще му донесе 15 точки базова оценка. При пируетите базовата стойност зависи от вида на пируета и от нивото (level) му. Нивото на един пирует може да бъде базово, 1,2,3 или 4. Например артистичният пирует (красивият Билман е една възможна позиция на този пирует), изпълнен на базово ниво, се оценява с 1.2 точки, а на 4-то ниво – с 2.7 точки. Стъпковата поредица също може да варира между базово (най-ниско) и 4-то (най-високо) ниво и съответно между 1.5 и 3.9 точки базова оценка. Базовата оценка е и крайната оценка на състезателя за този елемент, ако за него съдиите са му дали GOE=0. Ако средното GOE е положително или отрицателно, съответно се дабавят или изваждат точки от базовата оценка. Например, чист двоен аксел, който е получил -3 (най-вероятно падане) ще получи 1.5 точки по-малко от базовата оценка от 3.3, т.е. 1.8 точки. Падането ще се накаже допълнително с -1 точка. Прекрасен двоен аксел, награден с GOE от +3, ще получи 1.5 точки повече от базовата оценка, т.е. 4.8 точки.
Много е важно също да се знае, че не винаги скоковете получават базовата стойност. Често срещана грешка при всички фигуристи е скокът да е довъртян (да не са направени пълните обороти). Тогава техническата комисия го дава със знак < и съответно 70% от базовата стойност или със знак << и базова стойност като за скок с един цял оборот по-малко. Базовата стойност на скока се намалява на 70% и при изпълнение на луц и флип от грешен ръб (знак ‘е’ на протокола). Базовата оценка на скоковете може да се увеличи с 10%, ако скокът е изпълнен във втората половина на програмата (знак ‘х’ на протокола след базовата стойност). Това, в общи линии, е аритметиката, която стои зад изчисляването на техническата оценка на всяка програма.
Изводите
Малко множко ни дойдоха сметките и математиката, нали? Може би (поне за мен) точно това е тъжната страна на IJS системата. Като че ли тя прекалено много насочва мислите на всички – състезатели, треньори, деятели, съдии към точките и сметките. Дано не съм права, но ми се струва, че има опасност прословутото гонене на повече точки да измести фокуса от мисълта за красотата на този спорт. Чувала съм треньори да отговарят на забележка за това, че някоя позиция в пирует не е от най-естетичните с думите: «Естетична, неестетична – няма значение, нали ще вдигне нивото, нали ще донесе половин точка повече». Понякога по-възрастните фенове и деятели на този спорт с носталгия си спомнят за времената, когато системата беше по-проста, но красотата повече, а състезанията – по-вълнуващи.
Въвеждането на обективен измерител във фигурното пързаляне (точков резултат) безспорно има своите положителни страни. Освен всичко друго, то позволи и да се направят класации на фигуристите, да се води статистика на най-добрите им резултати за сезона и за кариерата им. В информационния, компютъризиран свят, в който живеем, фигурното пързаляне също влезе в крак. Тази сложна съдийска система има претенциите и амбицията да е по-справедлива от предишната и да оставя по-малко отворени вратички за комбинации и несправедливи решения. Дали е така или не – всеки сезон ни придоставя противоречиви факти, за и против. Все пак тази система е вече безспорна, съществена част от развитието на този спорт. Времето ще покаже дали тя ще пребъде още дълго или ще отстъпи място на нещо още по-ново и революционно.
Автор: Ирена Маркова
Снимки: 1: Юзуру Ханиу, снимка 2: златните медалисти през 2002-а Елена Бережная/Антон Сихарулидзе (Русия) и Джейми Сале/Девид Пелетие (Канада), снимка 4: Юлия Липнитская изпълнява пируета Билман