Теодора Маркова и Симон Дазе вчера получиха право за участие на Европейско и надяваме се Световно първенство по фигурно пързаляне, след като се представиха по-добре от Мина Здравкова и Кристофър Дейвис на турнир в Инсбрук (Австрия). Теди и Симон дебютираха преди година с 26-о място в Европа и 29-о в света. Сега те имат точки за европейско и отново са много близо до класиране на световно.
По време на шампионата на платената в Милано тази пролет имахме възможност да поговорим с тях и те ни разказаха за дебютния си сезон заедно, големите треньори с които работят и за това какво е делиш леда с Теса Въртю и Скот Моър.
Опитваме се да ви пресъздадем разговора, както се случи, защото със сигурност от него ще научите много за лекотата с която двамата общуват.
–Симон, разкажи ни за себе си, защото в България следим отдавна кариерата на Теди?
Симон: Започнах когато бях на осем години. Сестра ми ходеше на тренировки по фигурно пързаляне и беше поканена на лагер, на който аз също отидох. Опитах и в началото не ми хареса, може би защото се пързалях индивидуално. Едва когато ме поставиха в двойка и започнах с танците намерих мястото си. Това беше една година след като отидох на пързалката. Харесва ми да има някой друг до мен. Първите ми треньори се казват Бруно и Марсел и също са от Монреал. След четири или пет години се преместих при Мари-Франс Дюброй и Патрис Лозон и имах няколко различни партньорки за тези 12-13 години, в които се състезавам. С някои от тях се разбирах добре и нещата се получаваха.
–Ти, освен всичко друго вече работиш и като треньор. Как е от другата страна на мантинелата?
Симон: Започнах преди около година.. Харесва ми, има нещо специално в това да даваш опита си, това което учиш всеки ден на децата. Имам голяма група от деца на около 6 години, но и възрастни на 20-23 години, които идват по два пъти в седмицата да се учат да се пързалят добре просто за забавление.
–Като един от първите възпитаници на треньорите, които в момента са легенди във фигурното пързаляне ще ни разкажеш ли как започна всичко?
Симон: В началото те работеха няколко двойки от Квебек. От това време все още с тях е испанеца Адриа Диас.
–В светлината на прожекторите са Дюброй, Лозон и Ромен Хагенауер, но кой още е в екипа им?
Теди: Паскал Дени и Жозе Пеше, които дори сега са тук с нас.
Симон: Паскал е страхотен, той е нещо като наш основен треньор, той пътува на повечето състезания. Винаги е на разположение, когато искаш да говориш за нещо с него, дори да не става въпрос за фигурно пързаляне. Освен това е много емоционален, винаги усеща настроенията ни, дали сме под стрес и помага.
Теди: С Паскал е лесно да се говори и работи. Аз обичам да имам спокойствие, когато тренирам, а той ни го осигурява.
–Те работят с много двойки, каква е организацията в този толкова успешен отбор?
Теди: Патрис прави график за всеки ден, програма с много детайли и всяка двойка знае къде трябва да бъде какво да прави всеки петнадесет минути. Имаме план за това какво трябва да правим и на леда. Обикновено на него са не повече от четири или пет двойки по едно и също време. Има две пързалки, на които тренираме и ако има нужда се намира място за всички.
Симон: Имаме достатъчно време на леда. Ако искаш да се пързаляш, може да го правиш по всяко време.
Теди: А ледът е с много високо качество. Сутрин обикновено тренираме заедно с испанската двойка Оливия Смарт и Адриа Диас, както и с датчаните, които вече не са датчани (Лоранс Фурние Будри и Николай Сьоренсен). Зависи от програмата ни, тя се променя всеки ден.
-И на същият лед тренират двата топ тима Теса Въртю/Скот Моър и Габриела Пападакис/Гийом Сизерон?
Симон: Това е нещо значимо. Не може да си го представите. Много ми харесва да тренирам заедно с най-добрите в света. Теса и Скот са любимата ми двойка, невероятно вдъхновение.
Теди: И много мили като хора в същото време.
–Помните ли как започна всичко между вас?
Теди: Да, правих тест с Бенджамин, той също е един от треньорите ни. Помниш ли?
Симон: Не (смее се).
Теди: Ти имаше наистина много дълга коса.
-Симон, притесняваше ли се, че партньорката ти се е пързаляла само индивидуално до този момент?
Симон: Да (Теди се смее). Но тя имаше много добра подготовка. Откакто започнахме заедно, прогресираме постоянно и съм много щастлив от начина, по който се развиваме.
–Какво помните от първото си състезание?
Теди: Беше в Квебек, помниш ли?
Симон: Не много (смее се).
Теди: Порязах си пръста и през цялото време ме беше страх да не стане всичко около мен в кръв. Но не се представихме зле.
Симон: (все още се смее) И това не го помня. Но помня, че второто ни състезание в Андора беше по-добро. Там много ми хареса.
-В Андора беше първото ви международно състезание и направихме точките за Европейското. Очаквахте ли го?
Двамата в един глас: Не.
Теди: Изобщо.
Симон: Всъщност не говорехме за състезанията на ИСУ тази година. Идеята беше да започнем заедно и да видим как ще се развият нещата. Беше много приятна изненада.
Теди: С треньорите ни в началото не планирахме толкова напред, казахме евентуално Европейско, но ще бъде много трудно.
-Обаче изненадахте всички и се класирахте и за Световно, на което българска двойка не е играла от доста години?
(Двамата се смеят)
Симон към Теди: Да кажа ли какво ни казаха треньорите?
Теди (през смях): Не. Бях много щастлива, след като осъзнах какво се е случило.
-Най-хубавият ви спомен от първата година заедно?
Симон: Андора. Много ми хареса там, страхотно място, а и състезанието беше добро. Това е един от най-добрите ми моменти?
Теди: Целият сезон беше по-добър от това, което очаквахме. Сега обаче трябва да работим още повече.
-В момента България има две танцови двойки, два пъти се състезавахте с тях. Теди, ти познаваш Мина Здравкова от дете?
Теди: Да, познаваме се много отдавна но вече не се виждаме, защото аз живея в САЩ и Канада, а тя в Англия и България. Бяхме близки като малки и се радвам много за нея, че е все още на леда, че продължават да се състезават с партньора й. Хубаво е да ги има. Повечето момичета, с които се пързалях се отказаха отдавна.
-Прекарахте няколко дни в България, Симон, научи ли нещо на български?
Симон: Здравей и Добро утро(Теди подсказва). Това е всичко, ще трябва да уча още. София ми хареса, но нямахме много време.
-Следващият сезон ще гледаме танго…
Теди: Това много ми харесва. Обичам по бавните танци и тангото.
Симон: Аз имам опит. В Канада като малки имаме задължителни танци и съм го изпълнявал няколко пъти. Латиното този сезон ми беше трудно. Румбата определено не отива на фигурата ми. Харесвам валс и танго.
-Теди, колко различно е да се пързаляш в двойка?
Теди: Трябва да бъдем много близко един до друг. Когато си сам може да направиш нещо спонтанно. Сега ако го направя партньорът ми ще се чуди какво и защо се случва. Понякога ми липсва да съм сама на леда, но от друга страна е хубаво да знаеш, че има някой до теб, някой на който може да разчиташ.
-Ще те върна на Световното на девойки, когато роклята ти се разкопча на врата. Сега светът говори много за проблема с костюма на Габриела Пападакис. Колко може такова нещо да повлияе на изпълнението?
Теди: Моят случай не беше толкова зле. Аз дори не го забелязах до края, а и бях много малка. Може да бъде много разсейващо, особено на Олимпиада, където целият свят те гледа и е важен дори най-малкият детайл. Габи се справи геройски със ситуацията.
-Кой беше вашият фаворит на Олимпиадата?
Двамата заедно: Теса и Скот.
-Канада винаги показва страхотен отборен дух, защо е така, Симон?
Симон: Нещата много се промениха. Преди всички топ състезатели бяха един срещу друг. Сега всички заедно участват в шоута заедно и това много ги сближи.
-На теб беше ли ти трудно да решиш да се състезаваш за друга държава?
Симон: Да. Не съм играл за Канада, но все пак е малко странно. Но това е моят спорт и това, което обичам да правя. Имам огромна възможност, ето ме тук на Световно първенство с голяма мотивация да продължа.
-Кой е най-забавен в отбора?
Теди: Скот.
Симон: И аз мисля така?
-А най-сериозен?
Теди: Ник.
Симон: Да, Ник, но той също знае как да се забавлява.
-Ник и Лоранс не се класираха за Олимпиадата, защото тя не получи датски паспорт. Как го приеха?
Теди: Много съм впечатлена от тях. Прекарваш целият си живот в тренировки, в една мечта. Чакаш и се бориш. И е много тъжно, когато не може да отидеш заради бюрократична пречка. И това не ги пречупи. Напротив, те се представиха много добре в другите състезания, работят все по-упорито. Вече имат четиригодишен план до следващата олимпиада и са много мотивирани. Това ги кара да гледат напред.
–Паскал и Мари-Франс казаха, че работите много добре заедно. Имате ли четиригодишен план до следващата Олимпиада?
Теди: Не е детайлен стъпка по стъпка. Планът е да продължаваме да подобряваме представянето си, качеството на елементите и ако имаме късмет след четири години да сме на Олимпиада. Дотогава има три световни първенства, трябва да работим, за да започнат и съдиите да ни познават. Следващият сезон ще го започнем с опита си от това Световно.
Симон: Тук научихме колко важно е да изглеждаш добре във всеки един момент, на леда и извън него. Беше ни лесно, защото към нас нямаше големи очаквания, дойдохме тук, за да дадем най-доброто от себе си и да се забавляваме докато го правим.
Теди: За следващия сезон чакам с нетърпение новите програми. Досега работихме по елементите, за да съберем точките, а сега вече трябва да се развиваме.
Симон: Като за първи сезон прибързахме с всичко, започнахме късно и трябваше да направим програмите много бързо. Виждам, че те нямаха нужното качество и задачата ни е да работим именно върху това.
Снимки: Андриана Андреева и др.