Теодора Маркова е момиче, което гледах за първи път на леда в началото на тази година. Теди е безспорен талант с много качества, чиято история искам да ви разкажа, защото е историята на едно семейство, което напуска родината си, но остава здраво свързано с нея.
Момичето е родено на 25 февруари 1999 година в София. Тя е още бебе, когато семейството й взема трудното решение да напусне родината и да замине в далечна Америка. Бащата Здравко кандидатства за работа като преподавател по компютърни науки в Central Connecticut State University, един от държавните университети на щата Кънектикът. Двете по-големи момчета в семейството са на 19 и 4 години.
Семейството се установява в Нюуингтън, градче на два часа път от Бостън и Ню Йорк в близост до университета и до Хартфорд, столицата на щата Кънектикът. Оттогава не са се местили в друг град. Майката Ирена започва работа като програмист за Системата държавни колежи и университети на Кънектикът.
В момента в САЩ са Теди и нейните родители. Големият й батко е в България, където вече има семейство, а малкият, Калин учи в Шотландия.
Ирена е фенът на красивия спорт в семейството, навремето е пътувала 3 дни с влак до Москва, за да види на живо учениците на Татяна Тарасова. Великата руска треньорка и една световна трагедия са причината Теди да сложи кънки.
На 11 септември 2001 година майката извежда децата си на басейна в комплекса, в който живеят, за да ги отдалечи от телевизионните предавания, които излъчват всичко за ужаса с терористичния атентат в Ню Йорк. Единствената друга майка на басейна заговаря Ирена, пита я на какъв език говори и от дума на дума стигат до Албена Денкова и Максим Стависки, които по това време са още далеч от голямата слава. Американката обаче знае много за фигурното пързаляне, защото дъщеря й тренира на близката пързалка при Тарасова.
”Тарасова, Николай Морозов работеха на пързалката, чиито покрив се виждаше от прозореца ни. Тогава Тарасова учеше там Алексей Ягудин, който 5 месеца след това стана олимпийски шампион, както и куп други известни фигуристи. Така отидохме за пръв път на пързалката, гледахме там едно шоу на знаменитостите преди Олимпиадата. И аз реших, че щом съдбата се намесва и ме е пратила да живея точно на това място, то тя ми казва: „Ти не си фигуристка, а само фенка, но трябва да опиташ нещо повече с децата си“. Така заведохме Теодора на учебните групи по фигурно пързаляне, когато тя стана на 4 години (и когато Tарасова и другите знаменитости вече не бяха на нашата пързалка). Теди обаче не прояви особен интерес, затова я записвахме последователно и на други занимания като балет, гимнастика, акробатика – в нито едно не се влюби”, разказва необичайната история майката.
Съдбата се намесва отново в София през 2005 и 2006 година, когато семейството се прибира в България, докато Здравко е в творчески отпуск за писане на книга. Семейството живее близо до пързалка “Славия” и Теди попада в голямото семейство на клуб “Ледени искри” и треньорката Емануела Илинова. “Еми умее да печели децата за фигурното пързаляне и, което е още по-важно, умее да ги задържи в този спорт за постоянно, независимо от всички трудности и препятствия. При нея всички – деца, родители, баби и дядовци, треньорки и хореографка – са едно голямо и много задружно семейство. Почти всички деца, с които Теди почна при Еми преди 8 години, са още във фигурното пързаляне, медалистки от държавните ни първенства и от международни турнири, което за трудните условия, в които се развива българското фигурно пързаляне, си е истински подвиг. Теди обича приятелките и треньорката си и всяка година през лятото с радост се връща да тренира в България и да “презареди батериите си” с поредната доза “ледени искри”, щастлива е Ирена.
Обратно в САЩ Маркови трябва да намерят начин талантливото дете да остане на леда. Първо попада в отбор по синхронно фигурно пързаляне, воден от треньорката Дона Мичел. Синхронното пързаляне дава на момичето удоволствието от това да бъдеш част от отбор, а освен това Дона я учи на красиво пързаляне – Теди изкарва (със суперлативи и коментари от рода на: „Истинско удоволствие е да й се съдийства”) всичките 8 теста по пързаляне на Американската федерация и половината от тестовете по танци на лед. Шест години се състезава с отбора, но още на третата година Дона праща момичето да се готви и при изявени специалисти по индивидуално пързаляне – брат й Марк Мичъл и Питър Йохансон. Семейството прави опит, като Здравко два пъти в седмицата кара Теди до Бостън (два часа в едната посока), но след една година всички осъзнават, че това е прекалено тежко.
Момичето се връща на своята пързалка и започва работа със Сергей Вайпан, възпитаник на Галина Змиевская (Вайпан работи с австралийката Брукли Хан, която беше на Олимпиадата в Сочи). Сергей впечатлява сънародниците ни с трудолюбието си, което възпитава и у учениците си. Неговото верую е, че, за да стане нещо без грешка на състезание, преди това, на тренировките то трябва да е повтаряно и отработвано хиляди пъти.
Теди тренира 6 дни в седмицата. Освен със Сергей, от когото взема уроци 4-5 пъти седмично, по един път седмично работи с Дона, като и с Даниил Баранцев (двукратен юношески световен шампион по танци на лед). Уроците са частни, т.е. треньорът работи само с едно дете, обикновено по половин час, след което то продължава само. Теди обикновено кара една сесия (1 час) преди училище и две сесии след обяд. Сухите тренировки (5 пъти седмично) са групови и ги води Сергей или Ирина Вайпан, украинска националка по художествена гимнастика от 90-те години, живяла след това дълги години в България. През последните 3 години тя помага много на нашето момиче в часове по балет, хореография, артистично изпълнение на програмите в залата.
Фигурното пързаляне е спорт за богатите и в САЩ, за което Ирена разказва: “Това е много скъпо „удоволствие“. Първо, трябва да се плащат часовете, прекарани на леда. Билетите за една сесия обикновено са между 11 и 16 долара на различните пързалки. За нас най-изгодно се оказва да купуваме месечен пропуск за $460, с който може да се кара неограничено време, както и да се ползват безплатно залите за сухи занимания. Треньорите вземат различни такси, в Нова Англия (щатите Кънектикът, Масачузетс, Вермонт, Ню Хемпшир, Род Айланд и Мейн) обикновено варират между 60 и 110 долара за един астрономически час частен урок, доколкото съм осведомена. Като добавиш разходите за кънки, рокли, такси за правоучастие на състезания, транспортни разходи и хотели по състезания, наистина излиза „солено“. Разбира се, има много хора, които разполагат с толкова пари, че могат да си позволят в изобилие всички тези неща и много повече.
Семейството си налага сериозни ограничения, за да се справи. “Откакто Теди тренира активно, съкратихме сериозно други разходи – не ходим вече на екскурзии и почивки, само лятото в България, живеем икономично за тукашните стандарти и за професиите, които имаме, в кондоминиум смe, а не в къща, караме скромни коли (тук без кола е невъзможно да се живее, защото няма градски транспорт), не купуваме излишни вещи, не хвърляме храна, децата и ние имаме евтини телефони, децата не са имали видео игри или луксозни играчки. Преди годинa Теди получи парична награда от асоциацията на клубовете по фигурно пързаляне в Нова Англия като една от най-перспективните млади състезателки. Е, парите покриха разходите ни за фигурно пързаляне само за един месец, но признанието беше особено важно! Наскоро продадохме апартамента на родителите ми в София и с парите от него плащаме сега пътуванията на Теди за състезанията в Европа, както и разходите за следване на Калин – той е първокурсник в Единбургския Университет в Шотландия. Изпратихме го там по три причини – за да е в Европа, защото университетът е много елитен и защото ни е доста по-евтино, отколкото би било тук. Какво ще стане като свършат тези пари? Надяваме се Теди да продължи с добрите си изяви, за да получи и от федерацията финансовата подкрепа, която се полага на националните състезатели. Дано да се намери и някой спонсор. Ако не, ние сме от тези традиционно мислещи български родители, които биха посегнали дори на пенсионните си фондове, само и само да осигурят на децата си добро образование, както и възможност да се занимават градивно с това, което обичат”, споделя още майката.
В Нова Англия Теди има шанса да се докосне до великите Екатерина Гордеева и Иля Кулик, в Бостон тренира заедно с Рос Майнър и спортната двойка Мариса Кастели-Саймън Шнапир. И досега с усмивка тя разказва как гледала да „залегне“ и да се свие някъде край мантинелата, когато на леда са Мариса и Саймън, за да не я отвеят. А симпатичният и винаги мил Майнър я е успокоявал с думите: „Не се притеснявай – и аз бях така. Когато дойдох на тази пързалка за пръв път на 12 години и видях всички големи фигуристи, които хвърчаха около мен, си помислих, че ако оцелея през този първи един час, ще съм най-големият късметлия и най-щастливият на земята!”
Под ръководството на Сергей Вайпан Теодора участва успешно в 2 официални шампионата в САЩ, където поради големия брой фигуристи, се минава през квалификации (само регионални, или регионални и секционни). Първaтa година тя е шеста в региона Нова Англия в категорията си и първа резерва за финала на Младежкото държавно първенство. Вторaтa година тя е трета в Нова Англия, седма в Източна Америка и по-малко от две точки не й достигат да се класира сред 12-те най-добри на финала на Американското първенство в нейния клас. Освен официалните Държавни шампионати, в САЩ целогодишно се организират много открити клубни турнири, на които Теди участва редовно (по източното крайбрежие) и на които е спечелила над 80 медала, 29 от които златни. Дори когато не печели медал, обикновено играе красиво и стабилно, просто конкуренцията е много силна и многобройна. Например, веднъж Теди остава пета на турнир в Ню Йорк, в който участват 96 фигуристки в нейната категория.
Семейството и малката фигуристка искат тя да се състезава за България и затова от изминалия сезон тя вече не участва на Държавните шампионати в САЩ.
Есента Теди представи родината ни като Advanced Novice в много силните международни турнири в Рига (Латвия) и Грац (Австрия), където завърши 11-а (от 39 ) и 9-а (от 42). До Европа тя пътува с по един от родителите си, след което се присъединява към момичешката банда на “Ледени искри”.
През януари тя беше в София за втория кръг от Държавното първенство, на което спечели златен медал при девойките. Малцината зрители в Зимния дворец видяха зрялото пързаляне на чаровното момиче и я видяха като прекрасен лебед на музика на Камий Сен Санс.
Следващата цел са юношеските Гран при турнири. От Теди зависи да продължи да работи усилено и да напредва най-вече с тройните скокове. Родителите й се надяват контролното състезание през лятото, което ще определи участничките в Гран при сериите да бъде оповестено достатъчно време предварително, за да могат да планират престоя си в България по същото време.
Тази година България остана без участничка на Световното юношеско първенство в София – родената в Москва Анна Афонкина получи контузия, а от родната федерация не бяха заявили резерва. Семейство Маркови се ядосват, че не са пуснали дъщеря си в турнири за девойки, за да опита навреме да събере точки за участие на Световното. Тя обаче ги успокоява с думите, че не иска да участва и да остане сред последните, а да го направи, когато е готова да се бори да бъде сред добрите.
Начинът на мислене на Теди, която, освен красива фигуристка, е и първенец по успех във випуск от 320 деветокласничка в местната гимназия, със сигурност ще я отведат напред в спорта и живота. И дано някой ден българският лебед в далечна Америка прослави името си и от двете страни на океана.
Снимките са от личен архив. На снимка 2 Теди е с Брукли Хан и Сергей Вайпан, а на снимка 3 с момичетата от клуб „Ледени искри“ и треньорката им Емануела Илинова
