„Това момиче е огън,
Това момиче е пожар,
тя върви по огън,
това момиче е един пожар…
Изглежда като момиче, но тя е пламък.
Толкова ярък, че може да те заслепи.
По-добре се обърни настрана.
Можеш да се опиташ, но никога няма да забравиш името й.
Тя е на върха на света,
най-горещата от най-горещите…“
Познахте ли кое е момичето? Аз да. Ако сте гледали нестинарския танц на Невяна Владинова с обръч този сезон и вашият отговор ще бъде същият. Но за Невяна и обръча писах миналата година, сега е моментът за лентата.
Противно на всички не съм фен на „Булерия“ – музиката на Дейвид Бисбал, с която грацията взривява всяка зала, в която играе. Да, след „Булерията“ всички други гимнастички са ми скучни и безинтересни. Но за мен Невяна е Невяна с топката на Concerto de Aranjuez или с обръча от миналия сезон. Тази Невяна докосва душата ми с всяко свое движение – плавна, лирична, емоционална, дишаща с музиката, интерпретираща всеки тон.
„Булерията“ и вихрената лента олицетворяват пътя на Невяна Владинова като състезател с върховете и трудните моменти. На лента грацията спечели първия си медал в Световна купа – бронз в София преди година и изправи публиката на крака. На Олимпиадата в Рио „Булерията“ ми даде още един повод да не я харесвам. Още виждам грешката на финала и момента, в който момичето ни беше на минута от петото място в класирането.
В спорта обаче има закономерности и „Булерията“ за мен вече не е грешката от Рио. „Булерията“ е лентата, с която Невяна Владинова се качи на върха на почетната стълбичка в Баку, тихичко запя „Мила родино“, а в очите й блестяха сълзи.
Сълзи по време на химна имаше в очите на бившата й треньорка Мариана Василева, която малко преди това прегърна с толкова много чувство Невяна, когато сложи на врата й бронзовият медал за изпълнението с топка. Не видяхме Бранимира Маркова, но съм сигурна, че и в нейните очи е имало сълзи.
Сълзи замъгляват и моя поглед докато пиша тези редове, защото съм горда от огненото момиче, които обича художествената гимнастика толкова много, че се пребори за своето място в нея. Това момиче пожар, което играе най-рисковите и сложни композиции в момента и което въпреки всичко следващата седмица ще намери време да се снима с всеки фен, да се усмихне на всеки фотограф и надявам се отново ще пее „Мила родино“ за първи път у дома.
СМЕЛОТО СЪРЦЕ И ПЪТЯТ НА ОБРЪЧА
