Цветелина Стоянова днес празнува своя 22-и рожден ден. Любимата ни гимнастичка посреща празника у дома, с най-близките си. Дали е чудо, дали е съдба, дали някоя по-висша сила ни върна Цвети, за да се поучим от нея. Успокоени след добрите новини за здравето й е хубаво да помислим за уроците, които тя ни преподаде.
След като Цвети скочи от шестия етаж се превърна в основната тема на цялата страна. Хора, които не я виждали като състезател се вълнуваха за съдбата й. Хора, които не ме познават ми пишеха с надежда, че мога да дам положителна информация за нея. Всички се молеха за нея и стискаха палци да се случи чудото.
Моя колежка, майка на тийнейджър обаче ме шокира с думите: „Как сега да кажа на дъщеря ми, че решението на проблемите не е да се скача от балкона? Какъв пример е тя?“. Няма да отивам в тази посока, но ще разсъждавам върху примера „Цветелина Стоянова“.
Стоянова ни показа една страна от действителността, за която не се говори. Докато обръщаме внимание на зависимостите, говорим за наркотиците, хранителните разстройства и се учим да разпознаваме белезите им, депресиите са тема табу.
Покрай Цвети обаче научихме много за тях. Сега сме много по-подготвени да разпознаваме симптомите и помагаме на своите близки, приятели, деца. Смея да твърдя, че гимнастичката ще помогне много млади хора да бъдат върнати, след като са тръгнали по нейния път.
Историята на красавицата и истерията около случилото се с нея показаха колко слабо са подготвени медиите да отразят една трагедия.
И една тема от днес, засегната от шефа на „Пирогов“ професор Милан Миланов. Пред Нова ТВ той каза за Цвети: „Нейните консумативи струват 20 хиляди лева?! Ако не беше министър Кралев, кой щеше да ги плати тези пари?! Това е нашето здравеопазване. Ами, ако е обикновен човек, какво се случва с него?! Или „Пирогов“ ще ги плати, или няма да ги сложим“.
Този цитат остана назад в дъното напубликаците, изместен от заглавието за деветте кръга на Ада. Но това, което каза той е страшно.
Обратно при медиите. Вместо да се правят интервюта със съсипаната баба на Цвети, и да търсят сензации, те трябва да говорят за проблема депресия, за проблема на българското здравеопазване. Да отговорят на въпроса какво се случва с човека, който не може да си плати в болницата, какъв шанс има, ако се бори за живота си. Това са хората, които нямат славата на Цветелина Стоянова и не са интересни за медиите, но те са не по-малко важни от нея.
За финал едно пожелание към любимата ми гимнастичка от ансамбъла:
Цвети, ти спечели първата битка, ще успееш и в следващите. Освен здраве ти пожелавам да вземеш живота си в ръце, да намериш това, което те радва и да се хванеш за него. Мини през своя катарзис и използвай наученото, за да помагаш на тези, които вървят по твоите стъпки. Бъди позитивният пример „Цветелина Стоянова“.
