Това е история, която ме е стиснала за гърлото почти месец. Исках да започна да я пиша и нещо ме спираше. В този период прочетох „Кривата на щастието“ на Иво Иванов (горещо препоръчвам) и неговите истории някак се смесват с тази. Предполагам знаете, че той пише за спортисти, които със силата на духа си преодоляват ограниченията на тялото. Неговите герои са спортисти с необикновени съдби – Дженифър Брикър, която без крака е звезда на акробатиката; ММА боецът Кайл Мейнард, станал първият човек без ръце и крака изкачил Килиманджаро без протези, за Дик Хойт, който тича в маратони и участва в триатлони, бутайки инвалидната количка на сина си Рик .
Може би неслучайно четох разказите на Иво Иванов един след друг точно сега. Както при него историите обикновено се развиват в два паралелни свята, нещо подобно се случи с мен.
На 23 април в зала „Арена Армеец“ се проведе изключителното шоу „Крале на леда“ с участието на актуалните световен и олимпийска шампиони Хавиер Фернандес и Аделина Сотникова, както и редица други звезди на фигурното пързаляне.
Пет-шест часа преди грандиозния спектакъл на малката пързалка на „Зимния дворец“ на спорта се проведе една от последните тренировки преди тя да бъде размразена. Учебната група беше събрала деца и състезатели от различни клубове, от такива, които за пръв път стъпват на леда, до участничката на три европейски първенства Данила Стоева.
На метри от Даниела три деца на различна възраст изпълняваха упражнения под зоркото око на инструктора си.
Димитрова разказва за началото: „Никога не пожелах да стана треньор и дори не си държах вкъщи прилични кънки за лично ползване и занимание за удоволствие. Докато бях студентка работех в продължение на 4 години с деца с увреждания по една програма на Червения кръст, а по-късно съдбата ми отреди цял живот да се посветя на хората с ограничени потребности. Предложих на дъщеря ми да ходим редовно на близката до вкъщи пързалка. Диляна не се оказа много ентусиазирана. За сметка на това, аз – първо се налагаше да си осигуря нормални кънки. Обадих се на близка приятелка, бивши съотборнички сме. Карането на кънки е нещо, което веднъж научено, не се забравя, това е навик, подсъзнателно умение. Е, нямаше как да се изложа, обух кънките. И вече, когато излизаме на леда, колежката ми ми казва, „аз работя с деца с потребности”. И после, че си търси помощник. Сякаш някой натисна някакво копче в мен за старт и реших без да се колебая да пробвам. Никой освен нас двете не беше се опитвал до този момент да работи в България на лед с деца с физически, ментални и емоционални увреждания. Огромно предизвикателство и страхотно удовлетворение, защото ефектът се вижда много бързо, децата се променят за часове, подобряват стойката си, дисциплината си, настроенето си“.
Започват в началото на сезона, оставят телефон в център за деца и обажданията започват. В групата им се готвят до 20 деца на възраст от 5 до 20 години. Добре дошли са всички – деца с интелектуални затрудения и такива с физически увреждания. „Важното е децата да дойдат и да опитат. Дори едно дете да бъде в инвалидна количка, може да усети леда под краката си“, споделя Каймакчиева.
Учат се в практиката. Двете признават, че четат, опитват, прилагат доказани методини на Спешъл Олимпикс. Всичко е много специфично и различно от учебните групи. За няколко месеца опитът им дава резултат. Всички са научени да ходят, да се плъзгат, а някои да изпълняват и упражнения за начинаещи. Помага им и бившата състезателка в танците на лед Лора Семова – вече психолог, преподавател в специализирано училище за деца с умствена изостаналост.
Тренировките са безплатни, клуб „Елит“, с който Ирена и Милена си сътрудничат, осигурява кънките и предоставя леда. Не е лесно на една пързалка да се готвят толкова деца, някой със специални потребности, но при натоварения график и липсата на пари това е единственият начин.
Разбира се, стигаме до въпроса с финасирането. Такова няма. Министерството на спорта има програми, но за предстоящия сезон е трябвало да се кандидаства преди края на 2015-а, когато двете смели жени са правили първите си опити. Те обаче не се отказват. Мислят за шоу програми за набиране на средства, търсят програми, но не е никак лесно да се спечели финансиране за подобен проект. За следващия сезон ще кандидатстват, но дори тогава финансите ще покрият част от разходите.
Двете са мечтателки, иначе нямаше да се захванат с тази нелека задача. Миналата година не са имали цели, но вече гледат към състезания, които са възможни за част от атлетите, с които работят. През лятото също няма да се спрат, макар че нямаме лед, децата вече карат ролери в парка Заимов с помощта на Училище Дизастър.
На 23 април през целия ден ме следваше усмивката на едно от децата, които тренираха с тях. Момиченце на 4-5 години с огромна усмивка. Едно от най-красивите деца, които съм виждала. Докосна ме много повече от изпълненията на Аделина Сотникова, Джони Уиър и Хавиер Фернандес.
Мислех си колко нечестен е животът, с какво това прекрасно и невинно създание е заслужило тази съдба. В същото време обаче историите на Иво Иванов ни учат, че невъзможното е възможно и ме карат да се усмихвам, макар и със сълзи на очи.
P.S. Фигурното пързаляне е част от движението Спешъл Олимпикс – най-голямата световна организация за деца и възрастни с интелектуални затруднения. Те също провеждат олимпийски игри на всеки четири години. Последните Зимни игри бяха през 2013-а в Южна Корея, а следващите са през 2017-а в Австрия. Програмата на Спешъл Олимпикс се развива и в България от 1994 година. На последните проведени Игри през 2015 година участват 23 атлети от 10 вида спорт – лека атлетика, бадминтон, плуване, боче, тенис на маса, вдигане на тежести, голф, джудо, ролери и конна езда.
Снимки 2 и 3 са от тренировките в София
