Юношеското световно първенство – репортаж от мястото на събитието

Друго си е да наблюдава човек на живо Световно първенство. Емоциите, преживени на мястото на събитието, не могат да се сравняват с тези, които изпитваме пред екрана на телевизора или пред компютъра. Някак друга е атмосферата, която витае във въздуха, друго е чувството, което изпитваш, когато накъдето и да се обърнеш виждаш около себе си звезди – треньори и състезатели. В автобуса си седнал зад Алексей Урманов, бързаш да хванеш същия самолет като Браян Орсер, а ето това чаровно момче, седнало на предния ред в залата да гледа финала на танците, вчера е станало световен юношески шампион и знам, че десетки хиляди красиви млади момичета-фигуристки по целия свят биха дали всичко, за да са на моето място в този момент.

Тихият, чист и спокоен, втори по големина град в Унгария Дебрецен посрещна участниците с пролетно време, цъфнали жълти храсти, теменужки и нарциси, с гостоприемство и добра организация. Залата, макар и не претъпкана, беше доста позапълнена през дните на състезанието. Чест прави на домакините, че се бяха постарали и за това. В сутрешните и ранни следобедни часове през седмицата, когато хората са на работа, бяха организирали цели училища да дойдат да гледат. Децата, на възраст между 8 и 15 години, се държаха прилично, гледаха с интерес, пляскаха, някои събираха автографи от всички участници. Може би някои от малките момиченца, доведени тук от учителките си, утре ще поискат да се запишат на тренировка. Какво по-хубаво от това! Така че атмосферата беше наистина празнична. Някои от феновете в залата бяха много интересни – една японка например смело хвърляше пликове с големи шоколади точно през главите на съдийките. Беше приготвила за почти всички участници. От другата страна пък една унгарка, очевидно по-неплатежоспособна, мяташе по едно бонбонче след всяко изпълнение. Нея я заподозряхме, че го прави не толкова за да изрази възторга си от изпълнителите, колкото за да създаде работа на дъщеричката си и нейните приятелки, които трябваше да събират подаръците от леда след всяко изпълнение. Каквато и да е подбудата, беше весело и симпатично.

Във фигурното пързаляне Юношеското световно първенство е почти толкова интересно и силно, колкото и състезанието при жените и мъжете, защото майсторството в този спорт, поне по отношение на техниката, вече се достига от много състезатели в доста ранна възраст, особено при индивидуалните състезатели. Поне една трета от 39-мата участника при момчетата атакуваха в кратката програма само тройни скокове – троен аксел, троен флип и комбинация троен-троен. А във волната програма „заваляха“ и четворните, почти както е при „батковците“, като само шампионът Даниел Самохин беше безгрешен в изпълнението им. При момичетата видяхме подобна картина – повече от половината от 46-те участнички опитаха троен флип в кратката програма, една трета от тях атакуваха троен-троен в комбинацията. Разбира се, имаше и повече грешки, което е нормално при липсата на голям състезателен опит и при толкова трудни програми.

Това, което обаче в никой случай не бива да става норма, е увеличеният брой контузии, сполетяващи все повече и повече млади състезатели, които поемат големите натоварвания в тази крехка възраст. При момчетата двама от най-големите фаворити, японецът Сота Ямамото и американецът Нейтан Чен „изгоряха“ със сериозни контузии още преди началото на шампионата, докато при момичетата съдбата се подигра с двете най-големи фаворитки, рускините Полина Цурская и Алиса Федичкина, по време на самото състезание. Полина изкълчи глезен още на първата официална тренировка и се оттегли преди старта, докато Алиса Федичкина спечели кратката програма и сигурно вече сънуваше почетната стълбичка, когато и тя контузи глезена си по време на сутрешното разпързалване преди финала на волната програма. Да, спортът е жесток и за съжаление тези млади момчета и момичета често рано-рано разбират този факт. Не е ли жестока ирония на съдбата кръв да ти потече от носа точно по време на изпълнението ти, или микрофония да проглуши ушите ти и да те шокира точно в секундата преди най-трудния ти скок, или да паднеш на стъпки в танците съвсем в края на програмата и да се сбогуваш с мечтата за титла една секунда преди да вдигнеш победоносно ръце? Да, тези деца отрано се каляват и се научават да преглъщат ударите на съдбата, за да продължат напред.

Спортните и танцовите двойки също бяха парад на красотата, наситени с оригинални изпълнения и висша степен на трудност и майсторство. И там имаше много емоции, коя от коя по-вълнуващи програми, прекрасна музика. Интересен ми се видя фактът, че като че ли младежите и треньорите им са по-консервативни в избора на музика. Докато на Европейското за жени и мъже чухме повече вокален съпровод и по-разкрепостени решения, в Дебрецен определено звуча повече класическа музика. Даже в кратката програма при танците на лед, където валсът беше задължителен, на съдиите сигурно им поомръзна да слушат Валс Маскарад на Глинка (пет пъти), Наздравицата от Травиата (три пъти) и още доста повторения. Всъщност едва ли „омръзна“ е точната дума, защото все пак става дума за велика музика, а и, по-важното, младите танцьори бяха достойни изпълнители и интерпретатори на музиката.

Фигурното пързаляне само печели от факта, че географията на този спорт се разширява. 177 състезатели от 44 страни участваха в състезанието. Още по-радостно е, че победителите тази година бяха от четири различни държави: Анна Душкова и Мартин Бидар от Чехия, Даниел Самохин от Израел, Марин Хонда от Япония, Лорейн Макнамара и Куин Карпентър от САЩ. З

а българското фигурно пързаляне в Дебрецен най-радостното е, че след година прекъсване, отново се завърнахме на световната младежка сцена. Теодора Маркова при девойките и танцовата двойка Яна Божилова и Калоян Георгиев върнаха българския флаг сред знамената на най-добрите нации в младежкото фигурно пързаляне. Освен това, с участието си в Дебрецен, те спечелиха допълнителни квоти за България за юношеските Гран При състезания през следващия сезон в своите категории. Като дебютанти на Световно първенство, тримата разбраха, че всяко начало е трудно. Със сигурност обаче те си тръгнаха от Дебрецен, разбрали и нещо друго – че по-важното е след всяко начало да има и продължение, с труд и постоянство спортният път да продължава напред и нагоре.
Автор: Ирена Маркова
На снимката: задружният български отбор в Дебрецен – Юрия Кирчева – тим лидер и треньор, Теодора Маркова, Яна Божилова и Калоян Георгиев.