Още в самото начало на моя текст предупреждавам, че той няма претенциите да бъде от тесен специалист. В него няма да намерите задълбочени аналитични и сложни думи, а по-скоро емоция и радост заради един добър спортист. Заради един ДОБЪР човек, заради един земен човек, заради рядко срещан точно такъв характер. Мога да изброявам още доста и не накрая този текст е заради едно красиво момиче, което се държи така, както никое друго, ако има нейните успехи и популярност…
Невяна Владинова спечели медал в Москва. Бронзов. Когато днес се прибере вкъщи той ще бъде поредният. Нищо особено, едва ли е нещо кой знае колко различно. Но за мен и надявам се за много хора, които я уважават и харесват, този медал значи много. Невяна имаше трудна 2018 година. Срещна проблеми, изправи се срещу контузии, срещу възстановяване и връщане в спорта. Вероятно почти всеки спортист е минал по този път. Малцина са късметлиите, които могат да кажат, че са се опазили от травми. Невяна се сбори и с това, мина и по този път. Беше й трудно, но не го показваше външно. Смятам, че мога да кажа, че я познавам – естествено, не толкова добре, колкото най-близките й, но я познавам. Тя не е от онези, които ще седне да се оплаква. Нито дори ще се превърне в основна тема на разговор, когато й е трудно. Вътрешно го преживява, но не занимава хората около себе си, не хленчи излишно. В повечето пъти приема всяка болка или неуспех сдържано. Сигурно й е идвало да се разреве, да мрънка, да се прави на жертва…
Само че Неви не е такава и много бих искал повече хора да приличаме на нея. Краят на миналия сезон и сребърния медал в отборната надпревара беше изпит за нея. Беше изпит за силата на духа й, за психиката й. Справи се, в което не съм се съмнявал. Всъщност, тук е моментът да напиша малко повече за думата съмнение. Всеки човек изпада в труден момент и започва да се съмнява в себе си, във възможностите си, в това дали е добър, дали, по дяволите, струва нещо. И отново ми се иска всички да сме като нея. Да не се съмняваме в себе си, да имаме вяра, че нещата не са толкова черни. Никога не съм се съмнявал в Невяна Владинова. НИКОГА…
Първо, защото знам как тренира с Бранимира Маркова, как работи и колко мотивирана е. Второ, защото тя е много добър състезател. ТОЧКА!!! Ама много добър. Идея си нямате, че за да си част от елита в съвременната художествена гимнастика и да печелиш медали, не става с лежане, писане във Фейсбук, поход на Витоша или припичане на слънце и чоплене на семки. В събота Неви ще стане на 25. Не е етично да се пишат годините на една дама, но искам да си дадете сметка за изхабяването на тялото й на тази възраст и едновременно за навлизането ежедневно на деца на по 15-16-17 години. Има разлика, нали?! Тоест, при Неви говорим за професионализъм.
Тя работи и върху други странични неща, които остават скрити за широкия кръг хора и всеки ден и постоянно напредва. И има мотивация да бъде сред най-добрите. И тя е сред най-добрите. Аз НИКОГА не съм имал съмнения в нея и макар да я познавам отблизо само от няколко години, винаги съм стоял твърдо на тази си позиция. Миналата година дните минаваха, седмиците се редуваха, но аз си казвах – ама това е Неви, нали знаете, че накрая пак ще се върне и ще е най-добрата!!! В Москва игра с желание, игра с усмивка, с настроение. И пак беше там, където й е мястото…
PS – съжалявам, че не написах за трудностите с тяло, оценките от 0,4 и 0,2, пируета панше, колко оборота се завърта, улавянето на уреда зад зрителното поле и т.н. Понякога трябва да бъдем по-широкоскроени, а не тесни “специалисти”… Иначе лентата е изкуство, топката може да взривява публиката, както беше с Булерия-та, а бухалките са жестоки.
