Знаете ли какво е щастието? Това е избор. Щастието е избор, който правим всеки ден. Всеки прави своя избор – да бъде щастлив или да не бъде…
Щастието не е за всеки. Радостта – също. Има хора, които не искат да бъдат щастливи. Готови са на всичко да намерят черното, на всеки да турят майната и да го пратят в гьола. Без да знаят нищо, да го познават, да се поставят на неговото място. Готови са да очернят, но не и да се радват. Многократно съм писал, че ако плюем Бербатов, Казийски или Григор Димитров, колко българи постигнаха техните успехи? Колко от тях/вас бяха признати навсякъде по света и стигнаха върха? Имаме велики българи не само в спорта, които са били, все още са и ще бъдат признати от света. Само българинът обаче е готов да каже – абе, мани го тоя, не става…
Само до нашия казан в ада няма пазач, българите сами се потапят, когато тръгнат да излизат навън. Само българи са способни да станат за смях на света, плювайки по собствените си сънародници. Защо сте готови да разкъсате всеки без да знаете какво, как и защо? Лесно е, защото тракате скришом по клавиатурите, но не сте направили и една хилядна от усилията на онези, които заклеймявате.
Знаете ли през какво мина и тепърва ще минава Катрин Тасева? Да, спортът иска жертви, тя е избрала да бъде гимнастичка и тя ще си носи кръста. Срамно и обидно е обаче откровено да се подигравате като махленски клюкарки на вашата и наша сънародничка, когато представя България по света. И на вашите ехидни подмятания и коментари да се чудят руснаци, италианци и всички останали. Всъщност, явно не знаят приказката за българския казан в Ада…
Катрин Тасева има още върху какво да работи. Катрин Тасева обаче работи и не спира да работи. Всеки ден по осем, девет или десет часа в залата. Там, където много от вас почти никога не са стъпвали, за да видят какво прави, за да видят белезите, синините, да изпитат болките и да видят сълзите й. Сигурно на всеки е трудно, но едва ли ще ви е хубаво, ако някой ви се присмива отстрани. Само веднъж се поставете на нейно място, обзалагам се, че никак няма да ви хареса.
И моля, спрете да сравнявате времената. Напуснете 70-те, 80-те и 90-те години и се пренесете тук и сега. Мария Гигова, Илиана, Диляна, Анелия, Лили, Биянка и Мария Петрова няма да се върнат на килима. Твърде вероятно е никога да нямаме такива състезателки. Сега сме 2018 година, гимнастиката се промени. Всичко се промени, животът и светът се промениха. Излезте от онова време и спрете да пишете – преди беше така, защо сега не е… Защото нищо отпреди не е като сега. Да, имаме история и то велика история, но нека живеем в настоящето. А то е не по-малко добро, имайки предвид гимнастиката. Вероятно знаете, че абсолютно всички спортове в България се сринаха в сравнение с онова, вашето време. Нито футболът, нито баскетболът, волейболът, борбата, щангите, плуването, са като на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. Няма и да бъдат. Световните икономики се промениха, силите са други и за съжаление България не е сред тях. Имаме обаче защо да се радваме в гимнастиката, която остана светъл лъч в тъмнината. Всеки уикенд български момичета печелят медали. Хора, радвайте се. Или забравихте да се радвате…
СТЕФАН РАЛЧЕВ
P.S. – Елате да подкрепим българските момичета на Световната купа в края на седмицата. Те го заслужават. И оставете на треньорите да преценяват, нали в крайна сметка затова са избрани да бъдат треньори. Наистина е страшно, когато питате защо Ина Ананиева е била треньор на ансамбъла…