Дайсуке Такахаши е най-успешният японски състезател по фигурно пързаляне в последните години. В кариерата си той има световна титла и бронз от Олимпиадата във Ванкувър и два пъти е втори на шампионати на планетата. Няколко дни преди Световното и 27-ия му рожден ден Такахаши говори за очакванията и бъдещето си.
Интервюто е взето от Шизука Акарава – олимпийска шампионка за Япония от Торино през 2006 година и световна две години по-рано. Акарава описва Такахаши
така: “Този фигурист няма нужда от представяне. Какво се е променило в него? Той е станал по силен психически. Какво не се е променило? Че той винаги ще бъде като малкото братче за всеки. Разбирате ме, начинът по който е такъв сладур извън леда, докато е съвсем различен по време на състезанията”.
-Дайс, как е сезонът ти досега? Имам впечатленията, че тренираш като ветеран.
-Не се чувствам като ветеран тази година. Миналия сезон аз се бях отпуснал, но сега трябва да съм на топ ниво, за да меря сили с много по-младите ми съперници.
-В момента състезанията при мъжете са с много сериозна конкуренция…
-Да, но това вади боеца в мен. Това е хубаво нещо. Много често с японските състезатели сме загрявали по едно и също време и дори в шоу програми загрявките се превръщат в състезания по надскачане. Тогава си казвам “Чичо няма да ви се даде”.
-Не си чак толкова възрастен. Не може да се наричаш чичо пред мен (бел. ред. Акарава е на 31 години)
-Извинявам се. В другите спортове атлетите достигат върха си на около 30 години. Така, че аз все още загрявам. Чувал съм, че азиатците са на физическия си връх на 28 години, а аз още не съм ги навършил. Психологически съм същия като преди. Олимпиадата в Сочи е все по-близо, но това не ме е променило. Тренирам, за да съм в най-добра форма”.
-Волната ти програма на японския шампионат беше специална, никога не съм те виждала на финала с така ококорени очи.
-И аз останах шокиран, когато видях видеото след това.
-Изглеждаше сякаш си в транс. Беше страхотно.
-Обикновено опитвам да се свържа с публиката, но в този момент мислех само за себе си и леда. Чувах аплодисментите 6 минути след това. Имах чувството, че феновете се надвикват.
-На каква музика обичаш да се пързаляш?
-Тази година музиката във волната ми програма е трудна. Класиката е лесна, очаквах, че блусът ще е много по-труден, че няма да мога да го слушам отново и отново. Оказа се, че обичам блуса, направих своя интерпретация и стана страхотно.
-Какво би направил, ако мразиш музиката, но трябва да се пързаляш на нея цял сезон?
-Ще я сменя. Ако не обичам музиката, няма да мога да изпълнявам програмата си.
-Какви са очакванията ти за Сочи?
-Не съм сигурен. Определено ще се пързалям на музика, която обичам. Освен това искам и да побеждавам, така че трябва да намеря музика, която публиката да обича?
-Добре ли е това, че вече записа едно състезание в Сочи?
-Да. Но като се замисля, не се бях пързалял във Ванкувър преди Олимпиадата, а със стъпването си на леда там го обикнах. Обичам и пързалката в Сочи, тя е толкова нежна и кръгла, а и е синя, а аз обичам синьо. Надявам се и олимпийското село да е готино като във Ванкувър. В Торино беше ужасно, едва оцелях.
-Да, без асансьор, вана или душ кабина.
-Не знам как си оцеляла и как се справи толкова добре при тези условия.
-Преди две година беше казал, че ще се откажеш, ако спечелиш Световното първенство в Япония…
-Да, само че заради природните бедствия Световното се проведе в Москва и аз се представих слабо, по същия начин се провалих и през 2005-а (бел. ред – 5 и 15 място). Не исках да се откажа така.
-Какво ще стане с теб след Сочи?
-Започнах да приемам физическото си състояния. Ако един ден тренировката ми не върви мисля как утре ще бъде по-добре. Ако попадна в отбора вероятно ще помисля за отказване след това. След това искам да се занимавам с балет.
-Какво мислиш за страхотния прогрес на Юзуру?
-Той е невероятен. Младите ме карат да ставам все по-добър. Не мисля, че бих могъл да направя по два четворни скока в една програма, ако не бяха те.
-Какво харесваш най-много във фигурното пързаляне?
-Чувството когато си приключил програма си и поздравяваш публиката. Това е.
