Преди около 4-5 години не съм си и помисляла, че човек може да изживява такива спортни емоции, дори само от страната на фен. Но прекрасните ни момичета от националния отбор ми го доказаха с пълна сила. Имам толкова хубави моменти зад гърба си, свързани с гимнастиката, че ми беше трудно да си избера за кой да разкажа. Но този, на който се спрях, определено се отличава от останалите и винаги леко настръхвам щом се потопя назад във времето.
Още когато научих, че София ще бъде домакин на Световно Първенство по Художествена гимнастика, изпитах вълнение и нетърпеливост. Ще мога ли да отида? О, ще бъде толкова хубаво!-още от 2016, когато открих, че моята страст е този спорт, не спирам да се вълнувам при всяка подобна новина. А когато вече пред мен бяха и билетите, месеци преди да започне, бях сякаш на Седмото небе от щастие. Мечтаех, броях дните и чаках да дойде. Бях си направила специална тетрадка за автографи-изобщо, голяма емоция! Мислех си, че като вече бях посетила две Световни Купи съм подготвена, “знам какво е”, както се казва. Но изобщо не беше така. Световните купи също са една голяма еуфория, но през септември 2018 усетих какво е да си част от публиката на наистина голямо състезание. Още когато прекрачих прага на Арена Армеец в първия ден, осъзнах, че това е нещо различно и наистина магично. Отвсякъде вървяха хора със знамена, гимнастички, треньорки. Коридорите на залата бяха изпълнени с всевъзможни неща за Художествена гимнастика и имах чувството, че съм в Рая. Сърцето ми биеше все по-бързо, усмихвах се, просто защото бях щастлива и благодарна, че имам щастието да съм тук, да гледам целия гимнастически свят и да се потопя в магията на безспорно най-красивия спорт. Залата в същинската си част, също бе уникална. Светла, приветлива и златна, разбира се. Настръхнах веднага щом се настанихме на местата си-тръпката е неописуема. Малко след това излязохме от арената и отидохме да ми нарисуват знамена на лицето – че закъде е един фен, ако докрай не е такъв!? Имаше толкова много деца, мои връстнички, по-големи. Бяха от различни страни, всеки искаше знамето на определена държава, превърнахме се в истински почитатели. А преминаването по коридорите няма как да мине без някоя вълнуваща среща – бях неописуемо щастлива, когато отнякъде се появеше известна представителка и започваше неуморно и с усмивка да раздава автографи и снимки! Наистина е много, много трудно да се опитам да опиша какво е да се докоснеш до момичетата, които стотици пъти си гледал на екрани, момичетата, които са твои образец и неугасващ пример, чиито изяви следиш безспирно и за чиито успех стискаш палци и се молиш на всяко състезание. В първия момент не можех да повярвам, че съм тук, близо до тях, след това се наслаждавах на изживяването и се опитвах накратко да изразя възхищението, което изпитвам към тях.
В залата атмосферата беше също толкова пъстроцветна и емоционална. Агитките се бяха настанили в различните сектори и шумно подкрепяха любимиките си. Но е ясно-адреналинът беше най-висок при излизането на нашите момичета.
Неви, Катрин и Боряна-висчки бяха силно аплодирани и подкрепяни, виждах ги сякаш играеха летейки, движени от динамитната сила на публиката. Залата се превръщаше в едно огромно знаме, всеки беше с българския трибагреник в ръце и надаваше викове за фаворитките си. Публиката се превръщаше в едно цяло. В едно огромно ядро, способно сякаш да събори залата. Никога няма да забравя турбуленциите във въздуха, предизвикани от появата на българския ансамбъл. Публиката се обагри в бяло, зелено и червено за пореден път, всички бяха на крака.. Чувствах се обградена от силата и любовта на всички, които бяха в залата. А когато нашите момичета завършиха съчетанието си, се разплаках от щастие. Не разбрах как стана. Просто се усмихвах и чувствах напиращите сълзи. Това е един от трите пъти в живота ми досега, когато съм плакала от щастие. Прекрасниците ни вдигнаха пулса и адреналина, сигурна съм и на много други хора. Бяха най-добрите. И винаги ще бъдат диамантените кралици в сърцата на феновете.
Ето така мина Световното първенство по Художествена гимнастика през 2018 през очите на едно вдъхновено момиче. Знам, че никога няма да го забравя. И е едно поредно доказателство, че спортът обединява и дава безценни примери и спомени на феновете си, които остават за цял живот. Благодарна съм!
Божидара Павлова
