Във време тежко като това, време на изпитания и лишения оценяваме любимото, истинското и значимото. Почти във всяко интервю присъства въпроса, а какво не ти харесва в този прекрасен спорт и сигурно сте забелязали, че всички отговарят, най-тежкото е всеки ден да ставаш и да знаеш, че днес отново трябва да отидеш в залата и да изработиш елементите от 4те съчетания по вече незнайна и за треньорките бройка и това вече 10 години, едно и също. В момента всички спортисти могат да поспиват до късно, да четат, пеят, готвят и какво ли още не, вкъщи са при любимите си хора, но на тях им липсва залата, липсва им да гонят мечтите си. Олимпиадата- мечтата на почти всеки спортист .
Моят любим момент също е свързан с Олимпиадата тази в Рио през 2016 г. Моментът не е е от награждаването, нито от перфектно изиграното съчетание на любимата ми гимнастичка, свързано е с нещо непростимо за всеки един състезател грешката. Яна Кудрявцева – идол на много гимнастички, статуетката на нашия спорт, безспорният талант, обичаната от всички Яна. Безспорният пример колко е тежко да носиш очакванията на другите, Яна остава в историята като блестящ спортист отдаден изцяло на гимнастиката, трениращ изключително много.
Смятана за гимнастичката с най-много шансове да грабне златния медал. Точно една секунда я раздели с него и сбъднатата мечта, една изпусната бухалка, момент отдаден на емоции, а не концентрация. Само една секунда, а цял живот посветен на спорта. 20 години тренировки, пропуснати моменти с роднини и приятели, купони и рождени дни. Моментът, в който Яна се изправи и продължи със сълзи в очите, непобираща се в кожата си, моментът, в който всички видяха колко силен може да е един спортист и колко безсилен в същото време е моят любим момент, защото показва колко е трудно да бъдеш спортист и каква тежест носи всеки атлет.
Яна седяща на диванчето, обляна в сълзи подпря главата си, отдала се на емоции, погледна оценкатата си не беше доволна, но не можеше да си позволи да се откаже, а ние зад телевизорите седим и просто вярваме в силата и борбеността, коята руската героиня притежава. Продължи напред и вместо да счупи бухалките на две, тя взе лентата си и довърши красивата приказка, изтанцува победния си танц рамо до рамо с най-близкия си човек.
Качи се на почетната стълбичка, а съвсем малко над нея беше най-добрата и приятелка. Усмихнати и горди двете приключиха спортната си кариера.
История, която трябва да ни дава пример никога да не се отказваме и да се борим до край колкото и трудно да е,така както Яна Кудрявцева направи.
Пресиана Младенова, 14 г.
