Не са много състезателите по фигурно пързаляне, чието име няма никаква нужда от представяне и Евгени Платов е един от тях. И все пак накратко – той е единственият двукратен шампион в танците на лед с Оксана (Паша) Гришчук. Като треньор руският специалист работи в САЩ, имаше успехи с Шиниъд и Джон Кър и продължава с друг британски тим – Пену Куумс и Никлас Бъкланд, които тази година изведе до бронзов медал от Европейското първенство. Евгени беше в София през март за Световното за юноши и девойки с Оливия Смарт и Джоузеф Бъкланд (брат на Никлас) и даде интервю специално за читателите на Красивата страна на спорта.
-Г-н Платов, това не е първото ви идване в България. Какви са впечатленията ви от нашата страна?
-Това е третото ми идване в София. Първо дойдох за Европейското през 1991-а, после през 1996-а. Помня всичко много добре. Искам да споделя, че сега организацията е на много високо ниво, но се надявах, че повече хора ще дойдат да гледат. Помня, че преди имаше доста публика. Сега интересът към фигурното пързаляне в България е изчезнал. В много страни има много публика и на юношески състезания. Без хора обаче това е спортно събитие за съдиите. Иначе всичко е перфектно – хотели, храна, транспорт. В бъдеще трябва да рекламирате по-добре тези събития, за да доведете публика в залата. Телевизиите и радиостанциите трябва да помагат, както и спонсорите.
-През 1996 година с Паша Гришчук победихте. Какво помните от този момент?
-Бяхме три двойки с един треньор Наталия Линичук на подиума. Всички бяхме съотборници и беше много забавно. След нас бяха Анджелика Крилова/Олег Овсянников и Ирина Романова/Игор Ярошенко. И беше страхотно време. Помня едно нещо. Говорихме си след състезанието за това, че беше много трудно да се пързаляме тук. Надморската височина е само 550 метра, не знам дали е заради нея, не знам дали е заради въздуха или нещо друго, но това беше най-тежкото състезание в живота ми. Крилова и Ярошенко казаха същото. Спечелихме подиума, но не беше никак леко. Не знам защо. Беше страхотно състезание, имахме голяма подкрепа, но ни беше трудно.
-Споменахте Наталия Линичук. Тя работеше и с великите наши състезатели Албена Денкова и Максим Стависки. Какво ще кажете за тях?
-Винаги съм ги обичал. Дори като преподавам имам няколко примера, които давам на студентите си и Максим е един от тях, заради ръбовете. Той не е от високите състезатели, но ръбовете му на пързаляне бяха страхотни. Джо Бъкланд не е висок и винаги му казвам: “Какво мислиш би направил Максим в тази ситуация? Той би прелетял над леда”. Той беше малък, но това не си личеше заради енергията, която имаше. Способността му да се носи над леда и чистите ръбове го направиха велик. Бях щастлив за тях, когато станаха световни шампиони.
-Разкажете нещо повече за Оливия и Джоузеф?
-Развиват се добре, имат много голям потенция. За съжаление Оливия има чести контузии, Джо също. Дори в това състезание не са готови на 100%, може би на 90. През лятото и есента тя имаше възпаление на сухожилие, загуби много време във възстановяване. Исках от тях да са в топ 10, защото това е последното им състезание при юношите (бел. ред. Те завършиха на 10-о място). Хубавото при тях е, че имат химия, изглеждат добре на леда, съдии и делегати винаги ми казват колко добре си пасват като двойка. Сега им трябва да са здрави. Следващият сезон ще работим още повече, защото преминаването при сениорите не е лесно.
-Те ще се състезават с Пени и Никлас…
-Да, това ще бъде страхотно. Имаме двама братя, които се готвят на един лед, но сега ще бъде различно. Досега програмите им бяха различни, сега ще са еднакви. Хубавото е, че ще си помагат и ще се бутат напред.
-С какво се различават двата тима?
-Единият отбор е по-млад и се нуждае от повече опит. Пени и Никлас са на по 24 години и стават професионалисти. Те знаят какво да направят, какво да ядат, какво да не ядат, кога да спят. Децата имат какво да научат от тях, как да не постъпват глупаво и да не се разболяват. Това е разликата, която се постига с опита. Оливия и Джо трябва да са по-дисциплинирани и стриктни, да правят много жертви.
-На Европейското в Будапеща Пени и Никлас спечелиха публиката със страхотна волна програма по музика на Майкъл Джексън, бяха много стабилни и в Сочи. Откъде се появи идеята за този танц?
-Те бяха абсолютно страхотни. Идеята дойде от тях. Пени и Никлас винаги са искали да се пързалят на Майкъл Джексън. Първо направихме такъв номер за гали, като хореографията беше на втория баща на Пени Филип Аскю (хореограф на двойката). Той направи програмата, аз малко я промених. Състезателите я изпълниха в няколко града на едно турне и публиката заобича този номер. Тогава решихме да направим волна програма, но трябваше да бъде умна волна програма. Не искахме да направим просто програма на Майкъл Джаксън, а такава, която носи духа му, като за целта ни трябваше хореограф, който го е познавал. За щастие намерихме такъв хореограф в Лондон, той е танцувал с него преди смъртта му. Няколко дни работихме с него върху движенията и после ги поставихме на леда и се получи страхотно. На Европейското видяхте страхотна програма. Те показаха 100% от това, което могат. На Олимпиадата имаше голямо напрежение, но на Европейското всичко беше перфектно. Когато изиграха програмата си вече знаех, че ще получат бронзовия медал.
-Оливия и Джоузеф са шампиони на Великобритания. На последното първенство втори станаха Мина Здравкова и Хенри Айкин, знаете ли нещо за тях?
-Знам ги, но не мога да възпроизведа програмите им, затова предпочитам да не отговарям.
-Попитах ви, защото Мина е българка?
-Така ли? На шампионата тази есен ще им обърна повече внимание и следващият път ще имам отговор.
-Четох преди време, че във Великобритания интересът към фигурното пързаляне се е увеличил 5-6 пъти заради телевизионното шоу на Джейн Торвил и Кристофър Дийн. В Русия подобни програми също са много популярни, а през есента видяхме един футболист да се бори за олимпийска квота след участие в ледено шоу. Това ли е рецептата за връщане на интереса към фигурното пързяляне?
-Мога да ви разкажа факт. През 2006 година участвах в шоу на лед в Русия. Това беше първият сезон на шоуто по Втори канал. Шоуто на Иля Авербух го има още по Първи канал. Популярността на бившите шампиони в Русия е огромна. Макар че дълги години живея в чужбина го усетих. Броят на децата, които започнаха да идват на пързалките се удвои. След много години с тези шоута популярността отново започна да расте. Трябва да направите това в България. Албена ще дойде, Максим ще дойде, популярността ще стане голяма, хората ще започнат да се пързалят и да гледат. Във всяка страна, в която е правено подобно шоу, интересът към спорта расте. Виждам, че няма много хора, които да участват тук, но имате потенциал. Това е красив спорт и всичко е много забавно. В Русия се канят само големи шампиони. В други страни участват местни състезатели. Но с големите имена има експлозия на фигурното пързаляне. Албена е известна в Русия, може да привлече много руски шампиони. Може би трябва да поканите Авербух в България.
-В програмите на вашите състезатели като че ли има доза магия, винаги откриваме интересни елементи и поддръжки. Откъде черпите идеите?
-Не обичам когато хората се повтарят. Трудно е да се направят различни елементи, но не е невъзможно. Аз се пързалях по правила при които състезателите не трябваше да се повтарят, а ако го правеха се приемаше, че не са добри състезатели. Хората гледаха на теб сякаш крадеш идеи. Под новата система се повтарят лифтове и пируети, само повторението на тузилите е ОК. Останалото се повтаря и не изглежда красиво. Така че никога не правя това, опитвам се да правя всичко оригинално. И понеже е оригинално е различно. Някак моите двойки не приличат на никой друг.
-Кои са любимите ви програми от вашата кариера?
-Арабска страст от 1997 година и тангото като оригинален танц.
-Скоро завърши Олимпиадата в Сочи. Ще видим ли отново двукратни шампиони в танците на лед?
-Това е въпрос (смее се). Надявам се, че не (пак се смее). Сериозно, бих казал,, че няма да видим двукратни шампиони скоро. Бях притеснен тази година и се надявах Мерил и Чарли да победят. Съжалявам за Теса и Скот, обичам ги, страхотни са. Но сега рекордът ми ще остане още доста време. Чарли и Мерил почти сигурно ще се откажат и така осем години никой няма да ме застраши.
-От двете двойки коя предпочитате?
-Трудно е да се каже. Това са двата ми любими тима. В Сочи бях отвян от Елена и Никита и страхотния им “Черен лебед”. Това беше перфектна програма, с перфектно изпълнение. Те са невероятно талантливи. Помня Елена когато беше на 9-10 години, още тогава видях потенциала й. Когато децата започват да се учат при тази система всичко е туизли и ръбове, а тя правеше всичко с лекота. Те имат харизма.
-Тук на Световното за юноши кои двойки ви направиха впечатление?
-Първите два отбора са страхотни. Кейтлийн Хауайек и Жан-Люк Бейкър са много добри. Той ми прилича на миниатюрен Кристофър Дийн, толкова е добър. Харесах изражението на лицата им, изглеждаха като възрастни състезатели. Харесвам и руснаците Анна Яновская и Сергей Мозгов. Работех с Мозгов в САЩ и знаех, какво да очаквам от него. Те са високи и красиви, имат страхотно бъдеще.
-С колко отбора работите?
-3 двойки и някои по-малки. Двете двойки са британските и грузинците Алисън Рийд и Отар Джапаридзе.
-Споделете нещо за своя екип?
Имам хореограф, аз съм треньор. Хореографката ни Жана Палагина е супер. Тя е учителка по балет и полира всяка моя програма. Тя започна да работи с мен, Шиниъд и Джон Кър през 2009 година и ги направи красиви. Доста хора ми помагат в технически аспект. Адриан Доди е от американския съдийски щаб, тя помага с нивата. Имаме малък, но сплотен тим.
-Федерацията подкрепя ли ви?
-Да, британската федерация много ни помага. Имаме добра комуникация, постоянно си пишем и си пращаме записи. С новите технологии това е лесно. Същото е с грузинската федерация. Преди правехме записи и ги пращахме с дни, а сега може веднага да гледаме всичко. Обичам новите технологии.
Снимки 1 и 3 Андриана Андреева
