Мария Левушкина направи хубав сезон в Гран при сериите по фигурно пързаляне за юноши и девойки и спечели квота за Младежката олимпиада. След победата и на Купа Денкова-Стависки й предстои участие на Държавното първенство и това ни даде повод да я помолим да разкаже за себе си.
-Мария, направи страхотно начало на сезона с хубави класирания в юношеските Гран при серии и се класира за Младежката Олимпиада. На какво се дължи видимият ти прогрес това лято?
– Благодаря ви! Направихме добра подготовка, която започна на 15 май. Първият ни тренировъчен лагер се проведе в Италия в град Фондо, след това в Кисловодск на базата на националния отбор. И двете събития се проведоха в планината, където се работеше за физическа издръжливост. Ключът към успешния сезон е интензивна работа в тренировъчния лагер, тогава поставяваме основата на сезона.
-Сега обаче има сложен казус, защото все още нямаш български паспорт. До кога трябва да има развитие и какви са шансовете ти да го получиш?
-Има проблем с паспорта. Крайният срок за записване за Олимпиадата е 10 декември. Документите са в министерството от август, но за съжаление няма отговор. Олимпийският комитет и президентът на нашата федерация по фигурно пързаляне Татяна Йорданова правят всичко възможно. Обаждаме се всеки ден. Чакаме и се надяваме.
-Разкажи малко за себе си, родена си във Варна, но живееш и тренираш в Москва.
-Родена съм във Варна през 2004 година. Живеехме в България. Когато бях на 4 години заминахме за Москва, защото родителите ми смениха мястото на работата си. Брат ми тренира хокей и всеки ден прекарвах доста време на пързалката. Като всяко момиче първото нещо, което видях бяха красивите фигуристки в роклите им. И помолих майка ми да ме запише на тренировки. По това време на моята пързалка в Москва тренираше и Ина Демирева (сега Ина Лутай), така че се запознахме. В живота няма случайни неща.
-С какъв екип от треньори работиш?
-Тренирам в ЦСКА в групата на Светлана Владимировна (Соколовска). Имаме огромен екип. И всеки допринася за развитието ни. Албена Денкова и Максим Стависки много често идват да помагат на Александър Самарин и работят с мен. С Андрей и Ина Лутай също постоянно ходим на лагери и тренирам с тях по време на стартовете и националните първенства. Имам голям късмет да работя с такива специалисти.
-В България те гледаме на вътрешните състезания от поне 6 години, как реши да се състезаваш тук и тежи ли ти честото пътуване?
-Беше ми мечта да представлявам страната, в която съм родена и прекарала цялото си детство. Това е вторият ми дом. Всяка година прекарваме лятото в България. Винаги идвам с голямо удоволствие и вълнение. Полетът не ми тежи, изпозлвам времето да си уча уроците.
-С Александра Фейгин изглеждате близки, колко може да помогне конкуренцията?
-Със Саша и други момичета сме приятели. Прекарвам много време с тях на тренировъчни лагери и състезания. Винаги ме посрещат топло и ми помагат, ако е необходимо. Конкуренцията е двигателят на прогреса.
-Кой е твоят идол. Какво мислиш за големият бум на младите руски състезателки?
-Нямам идоли. Но много ми харесва начина, по който скачат Нейтън Чен и Александра Трусова. И как се пързаля Альона Косторная. Много е добре, че руските момичета прогресират така с четворните скокове, това движи фигурното пързаляне напред. И ни кара да работим още повече.
-Коя е следващата ти цел на леда?
-Четворен ритбергер. И следващия сезон да съм на подиума в Гран при сериите.
