Президентът на Украинската федерация по художествена гимнастика и главен треньор на националния отбор Ирина Дерюгина даде обширно интервю в навечерието на заминаването на отбора за Олимпиадата в Токио. В олимпийското студио на националния канал „UA: Перший“, където ко-водеща е бронзовата медалистка от Игрите в Рио Анна Ризатдинова, Дерюгина сподели защо смята, че е трябвало Влада Николченко, която обяви временното си оттегляне от спорта, да пътува за Токио и как се е отразило заболяването на грацията от ансамбъла Валерия Юзвяк на тима.
УКРАИНСКОТО ТАЛАНТИЩЕ НИКОЛЧЕНКО ВРЕМЕННО СПИРА СЪС СПОРТА
Ирина Дерюгина: Ще започна с ансамбъла, защото последната година и половина за тях беше просто ужасна. Наложи ни се да се лишим от една от гимнастичките, която се бореше за живота си, а на практика беше най-добрата – Лера [бел. ред. Валерия] Юзвяк. Тя мечтаеше да попадне в Токио, но попадна на химиотерапия. Слава Богу, вече е напълно здрава, но това много рефлектира върху отбора, като цяло годината ни започна ужасно и всички бяхме разтърсени. Първо мислихме, че няма да има европейско, след това – че ще отменят отново Олимпиадата в Токио и всичко това много силно се отрази на всички гимнастички.
В един момент нямахме нито една индивидуалистка, тоест разполагахме само с малките, най-младите, защото Оноприенко пропусна няколко месеца [тренировки], около 6-7 месеца пропусна и Погранична [бел. ред. Кристина, вицешампионка от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес], която ту се оттегля, ту се връща. На практика ми се наложи да върна всички обратно в гимнастиката.
Именно така беше и с Николченко, която ту тренира, ту не тренира, но освен всичко друго, реално тя беше тази, която спечели квота, а решението на Националния олимпийски комитет беше много жестоко спрямо нея и смятам, че това не беше съвсем правилно.
На първо място, те казват, че са действали спрямо принципа на селекцията. В онзи момент, ние бяхме избрали само Оноприенко [бел. ред. Виктория, шампионка на Украйна за 2021], тъй като стана така, че по време на държавното ни първенство, Влада беше с КОВИД, за което имаше документ. Затова смятам, че – след това отлагане от година и половина за спортистите, трябваше нашите велики олимпийски шампиони [в НОК] да подходят малко по-професионално към селекцията, просто да послушат треньорите. Месец и половина преди началото на състезанието да обявят, че ще заминат две момичета, които в действителност са хубави, сладички, представят се добре, работят, много са трудолюбиви, но още са малки. Твърде са малки, за да се борят.
А гимнастичката, която щеше да се бори остана без подкрепа и това ранно решение я обезсърчи. Тя се стара, и стара, и стара, и стара… но не се достара. Всъщност всички ѝ казваха „Ти ще отидеш“, защото в много отбори принципът е, че изпращат тези, които са спечелили квотите. Аз също подкрепям този принцип. Но… не ни послушаха. Това е положението, ще се постараем, ще направим максимума.
Аз страшно много обичам Токио, била съм там повече от 35 пъти, за мен е почти роден град, въпреки че не сме били в [олимпийското] село и считам, че дори фактът, че тези Игри вече се провеждат е победа за спорта. След тази година и половина пауза, това, че дадоха този шанс на световния спорт е само по себе си победа.
Относно шансовете за медал на ансамбъла, тъй като Украйна обикновено печели индивидуален на всяка втора олимпиада:
ИД: На първо място, мога да кажа, че имаме много добър ансамбъл. А за първи път от 3 олимпиади насам ще имаме и съдия, което си е празник. А на второ, в момента реално нито един съдия не може да съдийства правилно и честно ансамблите. Сега всички гледат, изучават, съдийстват, изцяло наизуствяват съчетанията, за да могат да се ориентират, защото да сметнеш всичко е невъзможно. Всяка секунда се случва нещо ново и когато два различни уреда биват уловени в двете протиположни страни на килима, е физически невъзможно очите да го проследят. С един вид уред е малко по-лесно. Доколко ни е се е получило да съберем този отбор, който да изпълни всичко това… е, ще се постараем, ще направим всичко. На практика 8 отбора са в една и съща ситуация – нито един няма повече заложена трудност от другите, абсолютно всички са пресмятали и всички сме в едно положение. Всичко зависи от изпълнението – как ще изпълниш всичко това. Е, ще се постараем.
Относно преминаването на шампионката от Универсиадата през 2019г. Ева Мелещук от индивидуалното в ансамбъла
ИД: Знаете ли, това се оказа страхотна мое решение. В началото [Ева] беше против, а в последствие разбра, че даже много ѝ харесва. Имаме много добър отбор, но момичетата са още емоционални, малко нестабилни и трябва да намерим златната среда, за да успеем.
А за младите ни индивидуалки, според мен щеше да бъде по-правилно да изберем една по-голяма и една по-малка, въпреки че те имат само половин година разлика помежду си, просто едната е по-висока (смее се), а другите две – по-нисички. Като цяло, трябва да си съзрял за олимпиада, всеки със своя темп, но трябва много силно да го искаш, както Аня [Ризатдинова] го искаше. Аня така жадуваше за това, че желанието ѝ личеше по всяка частичка от тялото ѝ. Стига човек да поиска, всичко се получава, а останалото е само труд и пак труд.
Затова нашият спорт въобще не е женски. Трябва по цял ден да седим в залата, затова бих казала, че гимнастичките обикновено са с по-мъжки характер. Много е тежко да издържиш всичко това, понякога даже аз самата не издържам.
Но аз вярвам в красотата на този спорт, вярвам, че някой ден ще имаме отново нормални правила, защото правилникът от [Олимпиадата в] Рио бе 1000 пъти по-добър от този в момента. Още повече, че правилата се „преобразиха“ в последната година, даже преди една година още не беше нищо такова. Но след това руснаците зачетоха правилника така (обръща ветрилото си наобратно) и решиха, че във всяка колаборация трябва да добавят изхвърляния. В момента в едно съчетание има около 30-35 изхвърляния и то става невъзможно за гледане, особено когато хвърлят 2 или 3 уреда [eдновременно]. Така се губи цялата композиция, губи се усещането за изразителност. Трябва в 2 минути и 30 секунди да сложиш колкото [елементи] максимално можеш и да си като Робокоп, за да ти ги зачетат. Но освен това, трябва и да ги изпълниш (усмихва се иронично), а да ги изпълниш е много сложно. А зрителите никак не разбират нищо от това. Според мен правилата трябва да са ясни за зрителите, за феновете, за журналистите, за всички.
Анна Ризатдинова: Това ще бъде вашата осма олимпиада–
ИД: Неееее…
АР: Девета?
ИД: Единайста.
АР: Единайста? Не е за вярване! Кажете, има ли притеснение, или момичетата са уверени в себе си?
ИД: В момента най-трудното е да не забравим нещо за пътуването, защото ние сме последните заминаващи. Заминаваме на 30-ти [юли], няколко дни ще се аклиматизираме, даже вече настроихме часовниците си тук и живеем почти по токийско време. [Момичетата] стават в 6, не успяхме да преместим по-сериозно стрелките, защото дневната светли ни пречи. Вълнение има у тях, а аз съм някак си спокойна. Винаги ми се иска да донесем медали, но още повече, да накараме хората да заобичат нашите деца. Защото нашите деца са напълно различни, нашата школа е напълно различна. А тези правила дадоха възможност да се зачитат [елементи] без форма, без каквато и да е подготовка, да се изпълняват полуциркови, жонглиращи неща. Това истински уби гимнастиката, да [уби естетиката], просто е ужасно.
През целия КОВИД период, Международната федерация по гимнастика FIG избра треньори от 10 страни, които да работят над новия правилник, който излезе вчера (бел. ред. – 27.07). Но в него нищо не е останало от това, само някакви си трохи. Затова смятам, че тази няма да е финалната му версия и ще продължим да се борим.
(посочва към монитора) Ето, показват залата ни, [висока е] 7.5 метра. От пет дни тренираме в Двореца на спорта, за да хвърляме [високо], защото там е 16 метра. Въпреки че имаме тази възможност, да усетим донякъде подобна амплитуда, не можете да си представите колко е сложно да изхвърляш на 7 метра височина, а след това [на състезание] на 16. Мисля, че спортната и художествената гимнастика [на Украйна] заслужават да имат хубава зала, защото заедно сме първи по медали от всички видове спортове. (…) В Токио ще направим максимума, а може и да се случи чудо, аз много се надявам на чудо.
