Фигурното пързаляне е изключителен спорт – красив и опасен. В него традициите са нещо важно. Особено при двойките. Там знаем, че Русия и Китай доминират още от децата. За последните над 50 години “Сборная” само веднъж няма олимпийски шампион – през 2010-а когато златото е за Китай. В този период медали имат още Канада и Германия. И това е… Този факт обобщава силите при двойките.
И все пак се случват и чудеса. Именно така светът на кънките нарече победата в юношеското Гран при състезание в Талин (Естония) на Екатерина Александровска и Харли Уиндзор “изненада”, “сензация”, “чудо”. Катя и Харли се състезават за… Австралия. Това е първа победа в историята на “кенгурутата” в състезание на Международния кънки съюз.
Самите състезатели признаха след състезанието, че не са очаквали победата. Екатерина, както показва името й, е от Русия, родена в Москва на 1 януари 2000 година. Започва да тренира при Инна Гоначенко, а когато се мести в двойките попада при Нина Мозер (треньор на олимпийските шампиони Татяна Волосожар и Максим Транков), но не успява да попадне сред топ руските двойки.
Миналата година момичетo губи баща си при трагични обстоятелства. Някъде по същото време съдбата я среща с едно високо момче с аборигенски произход и противно на всички очаквания за осем месеца работа заедно двамата покориха първия си връх.
Харли е роден на 22 октомври 1996 година, висок 185 см, доста за индивидуален състезател, но перфектен за двойка. Семейството му от местното австралийско население, като бабите и дядовците му дори говорят английски език. Преди десетина години майката оставя сина си на пързалката в Блектаун, за да изпие едно кафе и така започва историята. Вместо да падне момчето не иска да събуе кънките и настоява да започне тренировки.
Треньорите Галина и Андрей Пачин виждат бъдещето му в двойките и вземат най-доброто възможно решение – водят Харли в Москва при Нина Мозер и така той среща Катя. Самата Мозер се възползва от звездния си статус в момента и помага момичето да получи позволение да се състезава за Австралия.
Оттогава са минали само осем месеца. За младата двойка това са месеци на тежка работа и много тренировки – в Москва с Мозер, Андрей Хекало и Пачин, както и у дома.
При дебюта си в Гран при на Острава завършиха осеми, а сега в Талин накараха света да говори за тях. В началото на следващия месец Александровская и Уиндзор дебютират при сеиорите на Финландия Трофи, където ще се изправят срещу двукратните световни шампиони Мегън Дюамел и Ерик Радфорд (Канада), а светът ще впери погледа си в тях.
Първата стъпка е направена, следват много, но с тази решителност аборигенското момче ще сбъдне мечтата си да представлява Австралия на Олимпиада. Пьончанг е след две години, а аз съм сигурна, че ще ги видя там.