Олимпийските игри в Рио току-що завършиха и емоциите още не са ни напуснали. Особено ние, почитателите на най-красивите от всички спортове, ще живеем още дълго по знака на вълненията, които ни донесе спечелването на този така изстрадан, толкова желан от цял народ и толкова абсолютно заслужен медал на нашите гимнастички. Няма спор, че всички спортове сами по себе си са красиви в някакъв смисъл и феновете им намират какво да харесат във всеки от тях. Но безспорно е, че в артистичните спортове-изкуство като художествената гимнастика и фигурното пързаляне, красотата винаги е била и ще бъде водеща, привличала е и ще продължава да привлича с магнетична сила милиони хора по света, даже такива, които не са по принцип редовни спортни запалянковци. И точно защото красотата е трудна за обективно оценяване, а обикновените зрители обичат да гледат гимнастика и фигурно, задачата на ръководителите на тези спортове да из ползват справедлива и разбираема за неспециалисти система за оценяване е наистина повече от сложна. Те задължително трябва да се справят с тази задача, ако не искат интересът на зрителската аудитория да намалее.
Тази седмица, в разгара на горещото лято, непосредствено след горещите олимпийски страсти в Рио, стартират и големите състезания от новия сезон във фигурното пързаляне – с първото изпитание от поредицата на Юниорските Гран При-та. В тези състезания напоследък се забелязва тенденция повечето страни да пращат свои изгряващи звезди, току-що навършили възраст за юниори. На тези деца принадлежи бъдещето, затова е интересно да видим какво планират ръководителите на този спорт за тях занапред.
Александър Лакерник е математик и преподавател, който преди години използва професионалния си опит, за да помогне за създаването на Международната Съдийска система (IJS). Сега той е ангажиран с подобряването на системата, за да я направи по-разбираема за гледане от публиката. След 22 години в техническата комисия на Международния съюз по фигурно пързаляне(ISU), последните 14 от които като главен директор, на Конгреса на ISU през юни, Лакерник получи нова роля – вицепрезидент на ISU за фигурно пързаляне. На 71 години страстта му към кънките изобщо не е намаляла той е изпълнен с желание да развие фигурното пързаляне по нови и интересни начини.
Журналисти от задокеанския телевизионен онлайн канал Icenetwork разговаряха с Лакерник и публикуваха наскоро следното интересно интервю:
– Вие помогнахте за създаването на IJS – Международната Съдийска Система. Как може тя да бъде допълнително подобрена?
– По мое мнение, ние трябва да опростим някои от подходите и да направим системата по-последователна – да я изчистим от несъответствия или противоречия. Още е твърде рано да се говори за детайлите, но работата в това направление вече е започнала.
– Във Вашето официално предизборно изявление, Вие споменахте въвеждането на повече разграничение между кратката и дългата програма. Какво имате предвид?
-Сега тези програми са твърде сходни и разликата е само в броя на трудните елементи, например в индивидуалното, разликата е само в броя на скокoвете. В дългосрочен план се предвижда да има две съвсем различни програми: една техническа и една по-артистична. Техническата програма може да бъде нещо като сегашните кратка или дълга програми. В артистичната програма може да се съдържат по-малко трудни елементи, а фокусът да е върху представянето и изпълнението на програмата. Двете програми могат да бъдат еднакво дълги. По този начин, ако имаме победители в техническата и артистичната програми, както и в общия резултат, ние можем да увеличим и броя на медалистите.
-Във Вашето изявление, вие споменахте още, че се надявате да се измислят начини, които да направят гледането на фигурно пързаляне по-интересно за телевизионните зрители. Кои са някои от нещата, които се надявате да се развиват?
-Първо, аз приветствам всички мерки, за да се направят нашите състезания по-кратки, защото в момента те са твърде дълги и публиката в пързалката и телевизионните зрители в крайна сметка се отегчават. Също така, по време на изпълненията, зрителите трябва да получават възможно най-много информация за точките, получени до момента от състезателя. Това вече се прави донякъде. А почивките трябва да са изпълнени с повече информация за състезателите и програмите – трябва да се разгледат всички тези възможности.
Как може IJS да се промени, за да бъде по-разбираема за зрителите?
Трябва да се дават повече обяснения за това как тя работи – с писмени материали и от експерти. Малките детайли не са толкова важни, но основните принципи могат да се обяснят много по-добре.
-Анонимността на съдиите беше елиминирана на последния ISU конгрес. Оттук нататък, Вие как ще помогнете на съдиите и реферите да свикнат с това, че ще бъдат идентифицирани за оценката, която дават на състезателя?
-Анонимността на съдийството не е част от IJS; системата може да работи със или без нея. Основното нещо е, че един съдия трябва да има познания и да бъде обективен. Ако той / тя има тези две качества, аз не мисля, че идентификацията на съдиите ще създаде големи проблеми за тях. За разлика от системата от 6.0 точки, сега един съдия дава толкова много оценки за една програма – например, в дългата програма за мъже те трябва да вдигнат 13 GOE (оценки) на елементите и 5 оценки за компоненти – че няма да бъде толкова лесно да се обвинят някои конкретни съдии за крайния резултат. Що се отнася до техническата комисия, там всички решения се вземат с мнозинство.
-След като анонимността си отиде, това ще се отрази ли на оценяването на съдиите след състезание?
-Трудно е да се види на къде ще отидат нещата, но ние ще се опитаме да запазим съществуващата структура и да концентритаме обсъжданията върху резултатите – кои резултати са приемливи, обективни и кои не са – а не на съдиите, т.е. на хората, които са вдигнали тези оценки. Само след като са констатирани грешки на съдиите, ще потърсим и кои са конкретните автори на тези погрешни резултати. Но едно нещо със сигурност ще се промени: ако съдия направи грешки няколко пъти, в различни части на дадено състезание или в няколко различни състезания, ще бъде много по-лесно да се идентифицират тези грешки като направени от един и същ съдия.
-Какви нови състезания бихте искали да видите?
-Не ме е страх от нови дисциплини и състезания: театър на лед, отборни състезания и др.
-След 22 години като член на техническата комисия на ISU, и 14 като главен директор, какво ви мотивира на 71 годишна възраст да увеличите ангажираността си в пързалянето, а не да направите крачка назад?
-Любовта ми към фигурното пързаляне, което се превърна в основна част от моя живот, както и и надеждата, че съм способен да направя повече, отколкото съм направил досега.
Какво точно във фигурното пързаляне все още Ви вдъхновява?
Аз просто го обожавам.
Превод от приятел: Ирена Маркова
