Интересно нещо са чуждите езици. Понякога е изнервящо това, че там има дума, която не може да преведем при нас, или обратното. Една от любимите ми такива е tribute. На български най-близката дума е „почит“, но някак не носи този зярад. След като няма точен превод на български за tribute следва справката в тълковния речник – „действие, изявление или дар, който има за цел да покаже благодарност, уважение или възхищение“. Този текст е tribute за една гимнастичка, един медал, една мечта и един сън, който се сбъдна. Мечта и сън – две думи на български език, за които в английския се ползва една „dream“.
Напоследък търпя честа критика за това, че не се отнасям справедливо с двете ни топ гимнастички и че имам пристрастия. За мен това означава, че върша добре работата си на журналист, защото съм успяла да скрия пристрастието си. Винаги съм обичала гимнастиката, но за първи път обичам гимнастичка. И това е така, защото Невяна Владинова ме докосва с всяко свое изпълнение (вижте снимката и ще ме разберете). Не съм съвременик на големите успехи на Златните ни момичета, но съм щастлива, че имам възможността да следя пътя на Невяна – една гимнастичка с грация и аура на доброта. И затова мечтаех тя да вземе своя медал.
И след като вече се разкривам, ще Ви споделя, че след като Невяна изигра съчетанието с топка (не крия, че е любимото ми този сезон) във финала на Световното аз знаех, че това ще бъде медал. Българката игра четвърта, а след нея предстоеше да играят двете близначки Аверини, Катерина Галкина и Лаура Зенг. Минути след това оценката 17.950 ме убеди в медала. Оставаха само около 10 минути на трепетно очакване. Когато Беларус подаде контестация знаех, че тя няма да бъде уважена и смелата българска гимнастичка ще вземе мечтания медал.
Dreams coming true – Мечтите се сбъдват или Сънищата се сбъдват. Знаех, че Невяна ще спечели медал, защото две седмици преди Световното сънувах българката на почетната стълбичка с бронзов медал на топка. Какво още сънувах? Сънят ми продължи с финалите на бухалки и лента, където участваха и двете българки. Така след медала на Невяна, бях убедена в деветте часа очакване, че ще гледам и Катрин Тасева на финал.
Прекрасно е когато сънищата и мечтите се сбъдват, нали?
Заб. Снимката е на Анна Недкова, а по-долу ще видите как пиша от телефон 😉
