Репортаж от мястото на събитието
Още не мога да се съвзема от емоциите покрай Световното. Не знам дали има смисъл да пиша отделна статия за сайта „Красивата страна на спорта“, защото Венета Янева го отрази достатъчно добре и подробно, аз ще споделя само личните си впечатления. Наистина беше невероятно преживяване на живо. Общо взето – хвана ме мускулна треска на ръцете от ръкопляскане и на краката от скачане, както и гърлобол от викане 🙂 – толкова беше хубаво. Ставахме на крака при много от изпълненията в последните 2 групи на мъжете и жените (аз само състезанията при мъжете и жените и галата успях да гледам на живо, заради служебни ангажименти и финансови ограничения). Галата ме впечатли по-малко. Детските и младежките ми спомени са, че галите бяха най-хубавото, може би защото тогава галите бяха съвсем като шоута, публиката викаше изпълнителите по 4-5 пъти на бис и те играеха 4-5 различни шоу програми, даже се преобличаха в движение. Беше даже обидно шампион да играе по-малко от 3 пъти. При съвременното развитие на фигурното пързаляне обаче аз мисля, че усилията да си тренират свръхсложните от техническа гледна точка програми, които като капак трябва да са и съвършено изпипани откъм компоненти често не оставят у състезателите време и сили да приготвят нещо много специално за шоутата, още по-малко 2-3 програми…. Надявам се, че ме разбирате правилно – не че не беше хубаво, всички бяха прекрасни, всички бяха приготвили шоу програми, но в повечето случаи те не бяха така впечатляващи както състезателните им програми, може би и заради умората и свръхнапрежението от предните дни. Имаше някои изключения – Капелини и Ланоте бяха супер симпатични, Боян Жин – също. За мен като познавачка и за Теодора като участничка/треньорка в синхронното фигурно пързаляне от 2006 година насам, разочароващо беше изпълнението на Хайденет, американските шампионки, които ще участват тази седмица на Световното по синхронно в Будапеща. Това ни се видя най-слабата версия на Хайденет от 10 години насам. Не знаем дали просто тази година така се е случило с подбора, дали само това изпълнение не беше на ниво (може съставът да е включвал резервите). Надяваме се да е така, а не да има отлив от синхронното фигурно пързаляне като цяло заради решението, взето за пореден път, да не го направят олимпийски спорт.
Самите състезания и в четирите вида обаче бяха върхът. Нямам колебания, че това беше най-силното световно в последните години – интересно, оспорвано, инфарктно на моменти във всички дисциплини. От техническа гледна точка -толкова много свръхсилни изпълнения, че чак да се чудиш накъде отиват и има ли граница за човешките възможности. Кратката програма на Юзуру беше извънземна. Волната на Хавиер – перфектна. И двамата по компоненти са близо до максималния сбор – някои от съдиите им бяха дали 10 за всеки един от петте компонента. Наближава според мен времето, когато ИСУ ще трябва да премисля и променя може би скалата за компонентите, още повече че и при пълни десятки, както и при сегашния коефициент на тежест 2 при мъжете и 1.6 при жените за компоненти в дългите програми, пак най-добрите състезатели успяват да получат доста по-висока оценка за техника. Хави например получи 118 за техника и 98 (от 100 максимално възможни) за компоненти в дългата, а Юзуру – съответно 61 и 49 (от 50 максимално възможни) – в кратката.
При жените Медведева, Погорилая, Вагнер – всичките играха на 100% от възможностите си, а техните възможности явно са огромни…. Както споменах и в началото, не само медалистите, но и много от другите състезатели сред първите 12-15 бяха толкова впечатляващи, че изправяха публиката на крака. А публиката беше компетентна, в интерес на истината – награждаваше с овации всичко, което си заслужаваше. Не бих казала, че беше пристрастна, по-скоро беше публика от познавачи и ценители на фигурното пързаляне.
При мъжете и жените имаше доста млади състезатели, повечето от които гледахме преди две седмици и на младежкия шампионат на планетата в Дебрецен. За разлика от тях, при спортните двойки и танците очевидно се изисква повече време, по-дълги години съвместна работа, за да се достигне върхът на спортното майсторство, затова дублирани участници на младежко световно и на „голямото“ световно при тях почти нямаше. На фона на младежката вълна, която настъпва всяка година и за съжаление, в някои случаи се „отттегля“ още след година-две, наистина беше особено вълнуващо човек да гледа състезатели, които са ни радвали години наред и години наред са били там, където са и сега – сред най-добрите в света. Публиката стана на крака на Мао Асада, Мирай Нагасу, Патрик Чан не само заради прекрасните им изпълнения на това първенство, но и от уважение към огромните им заслуги за развитието на спорта фигурно пързаляне. Сребърният медал на Ашли Вагнер аз лично възприех, освен всичко друго, и като заслужена награда за дългите години красота, които тя е носила и носи на фигурното пързаляне. Какво друго може да направи човек освен да свали шапка на „ветерани“ като неостаряващата Альона Савченко, която на 32 години изглеждаше по-млада и по-мотивирана отвсякога? Тези и много други от многогодишните участници по световни и европейски първенства са добър пример за всички със спортното си дълголетие.
Друга положителна тенденция е разпределянето на медалите между повече страни. Минаха времената, когато СССР, САЩ, Русия, Япония обираха повечето медали. Напоследък имаме далеч по-голямо разнообразие в това отношение. Тази година 8 страни взеха 12-те медалa. САЩ завършиха с 2 сребърни и 1 бронзов медал, Русия – с 1 златен и 1 бронзов, Китай – 1 сребърен и 1 бронзов, Франция – с 1 златен, Испания – с 1 златен, Канада – 1 златен, Япония – 1 сребърен, Германия – 1 бронзов. Какво по-хубаво от това географията на фигурното пързаляне да се разширява и повече страни да имат топ фигуристи?! Така развитието на фигурното пързаляне в повече страни получава тласък, хиляди деца отиват на пързалките, мечтаейки един ден да станат като Женя, Грейси, Юзуру, Хави, Габриела и Патрик….
За съжаление последните новини от българската преса ме карат със свито сърце да мисля, че българските деца няма да могат да си мечтаят така, както техните връстници по света. Правителството ни явно не счита кънки спортовете за приоритет и не го е грижа за ужасното състояние, в което се намират единствените две български пързалки със стандартни размери, където все още може да се тренира. Предпочитат да „пренасочат“ парите другаде, там, където някой ще има повече печалба. Предпочитат да ги „пренасочат“ към собствените си джобове. Предпочитат да откраднат, да убият детските мечти. Предпочитат, с унищожаването на спортната база, да доубият спорт, който има традиции в България и който, смея да твърдя, винаги е бил обичан у нас. На фона на човешката красота и съвършенство, на които се нагледах последната седмица на Световното първенство в Бостън, на фона на тълпите развълнувани дечица, които до последно преследваха любимците си за автографи, си позволявам да извикам: „Господа български политици, кой ви позволява да вършите такова престъпление към българските деца? Защо? С какво право? Кога ще отговаряте за тoва?“
Ирена Маркова
