Календарът се сменя, времето лети и Красивата страна на спорта вече е на 5 години. На вчерашната дата преди 5 години публикувах първата си новина за Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки.
За тези 5 години преживях много емоции, успях да присъствам на 3 европейски първенства по фигурно пързаляне и световно по художествена гимнастика, имаше и сълзи, когато текстовете се появяваха в други медии, без никой да си направи труда да напише откъде е оригиналът. Стъпка по стъпка Красивата страна на спорта намираше верни приятели. Няма по-голямо щастие от това да получиш похвала за това, което си написал, а на мен ми се случва неведнъж.
Другото голямо щастие са хората, които срещнах благодарение на Красивата страна на спорта и искам да споделя този ден с тях и да им благодаря.
АНДРИАНА АНДРЕЕВА – първият приятел
Анди е първият приятел, който имам, благодарение на сайта. Откри ме около шест месеца, след като го направих и ми писа, че има снимки от Европейските първенства по фигурно пързаляне в Берн и Загреб. От дума на дума решихме следващата година да пътуваме заедно.
На живо за първи път се видяхме на автогарата в София и сякаш се познавахме цял живот. Първото от трите ни Европейски първенства беше в Будапеща през 2014-а. Около 20 часа не ни стигнаха да се наприказваме по любимата тема – фигурно пързаляне и досега се чудя как не ни свалиха от автобуса. С този автобус сложихме началото на пътувания, за които, ако тръгна да пиша подробно, ще се получи нещо като Омировата „Одисея“. Но пък и в Будапеща, и в Братислава, и в Острава ни беше забавно. Около Анди винаги е интересно. Така случайно се озовахме в ресторанта, в който на две маси от нас Хавиер Фернандес празнуваше 4-ата си титла. Анди може да накара Алексей Мишин да й козирува за снимка, а Габриела Пападакис специално да се среше, за да й позира.
Анди постигна голям успех и й предстои да бъде официален фотограф на Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки следващата седмица.
ИРЕНА МАРКОВА – майка и фенка
С Ирена не помня как се запознахме, според Фейсбук е било през ноември 2013-а. По това време дъщеря й Теодора беше индивидуална състезателка по фигурно пързаляне и макар че живеят в САЩ, винаги намираха време за национални първенства. Ирена е голям фен на фигурното пързаляне и на художествената гимнастика от времето на „златните момичета“ на Нешка Робева. Тя написа страхотни материали за сайта, сред които „Посвещение: На Нешка Робева и нейните злани момичета“, справочника за съдийството във фигурното пързаляне, разказ като очевидец за мача на Григор Димитров и Роджър Федерер в „Медисън Скуеър Гардън“, лични впечатление от националния шампионат на САЩ, Световното в Бостън и Световното за юноши в Будапеща, историята на Ирина Мойсеева и Андрей Миненков.
Много емоции имаме с Ирена около състезанията на Теди, а сега й стискам палци за Световното първенство в Милано, на което ще дебютира с партньора си Симон Дазе.
МАРИЯ ЧЕРНЕВА – точното попълнение в точния момент
Първо забелязах Мария в коментарите под публикациите във Фейсбук, винаги мнoго точна и на място. На 14 март 2017-а тя ми писа, след като беше превела материал за Мастър клас на Ренета Камберова в Испания, с въпрос дали имам интерес да го публикувам. Мария е добре позната на феновете на художествената гимнастика с Инстаграм профилите си Bulgariangoldengirls и Reneta Kamberova Fans. Макар че е съвсем млада и „на ти“ с технологиите и социалните мрежи, тя има и таланта да пише добре. Накрая се възползвах от любовта й към гимнастиката и на 21 април (докато бях на сватба) й поверих сайта, след само две тест новини публикувани от нея. Тя носи късмет на отбора ни, защото именно на Купата в Ташкент (Узбекистан) Катрин Тасева спечели бронз в многобоя, а двете с Боряна Калейн взеха и отличия във финалите.
Това беше едва началото за Мария. Постепенно с познанията си тя смени дизайна на страницата и накара много хора да ни последват със страхотните видеомонтажи, които прави. После намери начин да пускаме състезания на живо във Фейсбук страницата. Изобщо, видите ли видео при нас, значи Мария го е правила.
За по-малко от година познанство с Ем преживяхме доста – извиване на врат, за да види оценките на Световната купа в София, 14 часа дневно в зала „Адриатик Арена“ в Италия (първата снимка), където подкрепяхме грациите ни на Световното. За самия ни престой мога да пиша пътепис, който ще включва 5 часа във влак без климатик и със затворени прозорци през август в Италия, наводнена баня, 24 часа без вода, тичане по автобуси и прибиране вечер, когато вече няма откъде да се купи нищо за храна. Но, Ем, не бих заменила тази седмица за нищо. Време е да добавим в списъка с езиците и „Дойч“.
ПЕТЪР МАТЕЕВ – обичаният от всички гимнастички Adore Pirin
С Пепи си приличаме по едно – когато се захванем с нещо, го правим от сърце – аз сайта, а той снимките. Без да е професионалист успява да улови емоции и моменти, които най-добрите фотографи не успяват. Винаги разглеждам албумите му до последната снимка и винаги намирам по нещо специално.
Хронологично се появи в живота ми 3 дни след Мария. Доколкото си спомням му писах за разрешение да споделя албум с негови снимки. Веднага намерихме общ език, имаме едни и също любимки. И ме осени идеята да го акредитираме като фотограф за Световната купа в София. Пепи се дърпа и притеснява, но накрая с гордост снима редом до Олег Наумов, Барни Тиероф и другите топ фотографи. Винаги ще съм му благодарна затова, че още докато снима успява да спре и да ми изпрати снимка, за да бъда винаги актуална. Така направи от Европейското първенство в Будапеща, както и от много други състезания.
Пепи, готви се за новия сезон, защото те чака и Световно първенство.
ЛЮБОМИР КОЛЕВ – последен, но не по значение
Отново случайност, Андриана ми каза, че ме е добавила в група за Фигурно пързаляне, но нещо не се е получило. Изпратих покана, получих одобрение и покана за приятелство от Любо. Дори не знам как се заговорихме, макар че беше преди само три месеца, но се оказа, че той разбира доста повече от мен от направата на сайтове. Любомир Колев намери начинът сайтът да бъде огледален и на английски език. Очаквайте от него още изненади, свързани с кънки спортовете.
Тук е мястото да спомена и Алекс Филипов, който ми оказва страхотна подкрепа при гимнастически събития от Варна с актуални снимки. Ако изпусна нещо интересно в Инстаграм, винаги ми го изпраща.
Няма да забравя и СТЕФАН РАЛЧЕВ, който ме подкрепя от първия момент, който неведнъж реди на опашки за да плаща хостинга на сайта, макар че в повечето случаи съм му дала грешен номер. Той е „жертвата“ на Красивата страна на спорта. Защото моите отпуски са свързани с пътувания за състезания, уикендите залепени пред компютъра и телевизора, всяка свободна минута в писане на статии. Освен това му се налага да ме замества, когато ме няма, да пише текстове, да праща „на секундата“ информация от пресконференции, да чете всеки текст, по-дълъг от 20 реда за грешки. А ако не сте чели книгата му „Златните 8“, направете го, ще откриете много интересни факти за ансамбъла-медалист от Игрите в Рио.
Накрая благодаря на теб, който четеш този текст. Вероятно не се познаваме, но ти благодаря за времето, което прекарваме заедно.
