Бриан Жубер е една от константните величия във фигурното пързаляне през 21 век. 13 години той печелеше медали от големи състезания, а стилът му го превърна в един от най-обичаните състезатели, в този предимно гледан от жени спорт. Французинът беше оригинал на леда, следваше собствените си правила и желания, а поне десет треньора не успяха да го променят.
Роден на 20 септември 1984 година в Поатие той така и не пожела да напусне за дълго родния си град и семейството си. Кариерата му е необикновена. На 16 години той дебютира при мъжете, а през 2002 година изненадващо спечели бронзов медал в първото си Европейско първенство, финиширайки след Алексей Ягудин и Александър Абт.
Това е шампионатът на Жубер, в който десет поредни сезона не слиза от подиума, печелейки три златни, три сребърни и четири бронзови медали. Постижението му е уникално, като преди него десет поредни сезона на подиума има еднствено Карл Шефер (в периода 1927-1936. Десет медала има и Улрих Салхов, но с прекъсване). От Световни първенства Бриан печели шест отличия – титла през 2007-а, три сребърни и два бронзови. Победител е в Гран при финала. Най-силният му сезон е 2006/07, когато печели всички състезания, в които участва.
Олимпиадата обаче е състезанието, което никога не спечели. От четири опита най-доброто му класиране е шестото място през 2006-а.
За мен Бриан винаги ще бъде онзи инат, който така и не пожела да се реализира напълно, да разбере новия правилник, да осъзнае, че с „Гладиатор“ и „Матрицата“ и Дафт Пънк не може да печели до безкай. В същото време е представител на едно романтично време в кънките, в което го гледахме с големи фигурни като Евгени Плюшченко, Стефан Лабиел, Дайсуке Такахаши, Томаш Вернер, Джони Уиър и др.
Какво не знаем за Жубер?
Той е първият европеец изпълнил три четворни скока в една програма (2006 г.). През 2013-а стана първият състезател със 100 четворни скока в официални състезания.
Живее с двете кучета и шест змии. Гледа папагали. Луд фен е на моторите.
Участва в Dancing Stars през 2014-а и завърши на трето място.
Има пет участия и във френското ТВ шоу “Форт Бояр“.
След края на кариерата си опита да се състезава в двойка. Първите си тренировки направу с Дария Попова, след което тренира и с Катарина Герболд под ръководството на Олег Василиев. Проблемите с гърба обаче го отказаха.
През лятото той дебютира и като треньор на Ромен Понса. Съвместната им работа приключи през ноември.
Подкрепя асоциацията на деца със синдрома на Уилямс. Самият той живее с един бъбрек от единадесетмесечен.
Треньори на Жубер са били Олег Василиев, Вероник Гийон, Николай Морозов, Аник Дюмон, Катя Кряер, Лорен Депюли, Жан-Кристоф Симон, Андрей Березинцев, като е работил още с Алексей Урманов и Татяна Тарасова.
Албена Денкова и Максим Стависки също бяха сред треньорите му през сезон 2009/10. Tе поставиха волната му програмата за олимпийския сезон. През сезон 2012/13 Жубер отново се обърна към тях, като заедно създадоха великолепна програма по музика от филма „Генезис“, която за големите първенства беше заменена с „Гладиатор“. За Сочи Максим създаде танго, което обаче видяхме само в една демонстрация преди своенравният французин да реши, че е много сложно за него.
