Някога тя беше румънската тийнейджърка с конска опашка, която се радваше на цветните чорапи и дъвките. Тогава Надя Команечи изуми света с олимпийско представяне, което носи емоции четири десетилетия по-късно.
Опашката я няма, детските прищявки за заменени от изискан вкус, но каквото и да прави Команечи не може да избяга от спомените си от 18 юли 1976 година и Монреал.
На този ден (преди точно 40 години) тя стана първата гимнастичка с оценка 10 на Олимпиада.
„Всеки път, когато има нула в годишнината е по-специално. Имаше 10, 20, 30, а сега 40 и това е голямо число. Сякащ половината ти живот е минал“, заяви Надя в телефонно интервю за „Ройтерс“ от Калифорния, където е на кратка почивка със семейството си.
„Да осъзнаеш, че са минали 40 години. Наистина ли? Понеже са 40 години, чувствам, че сякаш празнувам през цялата година. Всеки, с който се срещна, говори само за това“, добавя тя.
Празненствата продължават следващата седмица, когато Надя се завръща в Монреал и на 21 юли десетгодишният й син Дилън за пръв път ще стъпи на олимпийския стадион където е „гравирано името на майка му“. После заминава за Олимпиадата в Рио от 5 до 21 август. Годишнината тя ще празнува с Дилан и съпруга си Барт Конър (също олимпийски шампион), а спомените й са ясни въпреки че от успеха я делят 14 610 дни.
„Помня, че когато изиграх съчетанието си на успоредката се справих добре, но не очаквах, че съм направила съвършено изпълнение. Не гледах таблото с оценките, защото вече мислех за гредата. Тогава чух как публиката изригна, обърнах се. Първо видях номера си 073 и цифрата 1.00 под него. Погледнах към една от съотборничките ми и тя индикира, че нещо не е наред с таблото. Всичко стана много бързо“, разказва 54-годишната шампионка.
Официалните лица не очакват оценка десет и на електронното табло няма място за четири цифри, с които да се илюстрира съвършенството.
„Фактът, че таблото не успя да покаже десетката добави към драмата, направи я по-голяма. Да постигнеш 10 е нещо голямо, а когато таблото да не може да напише оценката, те прави герой“, смее се Команечи.
Първата оценка 10 е моментът на живота й. Мнозина забравят, че за тя печели още 3 златни медала в Монреал, сред които този в многобоя и още два в Москва след четири години.
Родена през 1961-а година в семейството на румънския механик Георге и съпругата му Стефания. Команечи все още се смее на това, как животът й се определя от нещо, случило се когато е била на 14.
„Нели Ким получи 10 след мен, но никой не говори за това. Съдбата явно е пожелала да съм аз. По това време не разбирах, че съм част от историята, състезавах се за медали. Но е много специално, че ще остана във вечността“, добавя румънката.
Тя признава, че спомените й за други състезания вече се губят и понякога се допитва до Гугъл: „Най-вълнуващите неща, които си носех у дома бяха дъвките, цветните чорапи и шноли за коса. Нещата бяха различни в Румъния и нямахме такива неща. Имахме само бели чорапи. Когато се прибрах от САЩ си донесох розови и жълти, с различни дизайни и картинки, шноли и ластици във всички цветове. С момичетата си разменяхме триката. Най-любимото, което получих беше с много звезди, но не помня от кого“.
Който е получил трикото на Команечи, едва ли я е забравил.
Ройтерс
