Денят започна със слънце и усещане за трепетно очакване. Всъщност това е особеният момент, в който знаеш, че се разделяш с нещо скъпо и не искаш да го пуснеш. Тази вечер ансамбълът по художествена гимнастика слага край на кариерата си с вярвам грандиозен бенефис в зала „Арена Армеец“.
Има малко тъга, защото Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Стоянова и Любомира Казанова се превърнаха в епоха и ще ни липсват.
Пет момичета правят ансамбъл, уредите, с които играят са пет. Всъщност уредите в гимнастиката също са пет – обръч, топка, бухалки, лента и въже. Пет са олимпийските кръгове. Пет да и причините тези момичета да се превърнат във феномен.
1.УСПЕХИТЕ
Няма нужда да изброявам медалите на отбора, който не случайно наричаме Златен. Момичетата са двукратни световни шампиони (многобой през 2014 и на обръч и ленти през 2011-а), бронзови медалистки от Олимпиадата в Рио и носителки за безброй медали от Световни купи, сред които 8 златни в многобой.
2.ЛИПСАТА НА ГЕРОИ
Малко са позитивните примери в живота ни и когато ги има ги ценим. В спорта ансамбълът по художествена гимнастика отдавна заслужи своето място сред примерите. Неслучайно всяка година момичетата получаваха различни награди от известни списания и др.
3.ВИЗИЯТА
„И сме най-красиви, и сме най-добри“. Много пъти съм се питала коя от грациите харесвам най-много визуално и не мога да си отговоря. В даден етап това е било едно момиче, в следващ – друго. Комплексно няма друг толкова красив отбор.
4.МЕДИИТЕ
Те са любимки и на медиите. Не отказват интервюта, дори когато са на границата на изтощението, дори когато в очите им напират сълзи от поредното съдийско разочарование. Срещите им с медиите помогнаха да научим повече за тях, да ги почувстваме близки.
5.СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Фейсбук превърна ансамбъла по художествена гимнастика във феномен. Отборът беше създаден малко след навлизането на социалната мрежа в България. Днес имаме и Инстаграм. Всеки, които желае може да пише на момичетата. Те получаваха много поздрави след всяко състезание и така ги чувствахме много по-близо до нас.
