Биографичен филм за 16-годишно момиче. Случва се само, когато то има необикновена съдба или току-що е станало олимпийска шампионка. През 1994 година светът е в краката на украинския лебед Оксана Баюл, нещата при нея обаче никога не са прости.
Оксана е родена на 16 ноември 1977 година в Днипропетровск (СССР) в обикновеното семейство на учителката по френски език Марина и Сергей, който един ден, когато момиченцето е на две годинки, излиза от дома им и не се връща. Родителите на Марина помагат в отглеждането на пълничкото момиче, което дядото води на ледената пързалка, защото когато стане на 7 ще започне да се учи за балерина. Майката обича балета и мечтае да види дъщеря си в „Лебедово езеро“, но на 5 години момиченцето попада на известния треньор по фигурно пързаляне Станислав Коритек и тази среща решава съдбата й.
С тренировките всичко върви добре, макар че семейството трудно се справя с финансирането на тренировките. Когато Оксана е на 10 години започват трудните моменти. Първо умира дядото, а година след това и бабата. През 1991 година детето губи майка си, която изненадващо умира от рак. „Тя винаги е била много здрава и изведнъж за три седмици си отиде. На погребението дойде този човек. Казаха, че това е баща й. Тя не го познаваше, никога не е имала баща“, разказва Коритек пред „Ню Йорк Таймс“.
На 13 години Оксана си няма никого, а страната преживява най-тежките си моменти. Спортната машина СССР се разпада и Коритек няма работа и заминава за Канада с желание вбъдеще да вземе и учениците си. Баюл живее в дома на Коритек, после при приятели. Бащата на треньора е новият шеф на украинската федерация и предлага момичето да замине в Одеса при Галина Змиевская, която готви звездата Виктор Петренко (по-късно олимпийски шампион през 1992-a).
Споменатият вече филм се казва „Спазено обещание. Историята на Оксана Баюл“ и в него е силно преувеличена историята, в която Змиевская взема малката фигуристка в дома си. Всъщност Петренко е инициаторът и помага финансово на момичето. До скоро Виктор и съпругата му Нина (дъщерята на Змиевская) бяха сред най-близките до Баюл.
На леда Оксана е чудо. 14-годишна се класира 12-а на руския шампионат (нещо напълно нормално днес). Две години по-късно 15-годишното момиче побеждава Нанси Кериган, Тона Хардинг и Сюрия Бонали и става най-младата световна шампионка след Соня Хени.
През 1994-а Оксана остава втора на Европейското. След кратката програма на Олимпиадата в Лилехамер е втора след Кериган. На тренировка преди волната се сблъсква с Таня Шевченко, получава травма в кръста, порязана е с кънката и пищялът й е зашит с три шева. Във волната програма излиза на две обезболяващи инжекции и печели златния медал. Кратката програма е „Лебедово езеро“, Оксана сбъдва мечтата на майка си с прекрасна балетна постановка на леда в ролята на черния лебед.
Тя става първата шампионка на Украйна от Зимна олимпиада. Положението в страната е сложно, дори за шампиони като нея и Петренко (олимпийски шампион през 1992 и бронзов медалист през 1994). Месото е лукс, а токът рядкост, което ги кара да заминат за САЩ.
Това е романтично-трагичната част от живота на Оксана Баюл, разказана леко преувеличено и във филм.
16-годишното момиче е олимпийска и световна шампионка, но няма с кого да сподели успеха си, няма кой да я напътства в живота, не успява да намери щастието. Оксана тръгва надолу, преследвана от контузии, лош късмет и още по-лоши съветници. Така и не успява да се състезава отново. Баюл се появява в ледени гали и по страниците на жълтите медии заради проблеми с алкохола и катастрофа в нетрезво състояние, когато е на 20 – възраст, в която алкохолът в САЩ е забранен. След периоди на влизане и излизане от клиники едва през 2004 година тя признава, че се е преборила в алкохолната си зависимост.
Година по-рано тя успява да се пребори със себе си, когато получава обаждане от своя баща и дори се среща с него. Сергей потвърждава, че неговата майка е била еврейка и Оксана приема юдаизма, който й помага да намери мир със себе си. В интервю тя заявява: „Като дете ми се подиграваха, че баба ми е била еврейка. Тя е била румънска еврейка, запознали се с дядо ми по време на война в Сибир, където е роден баща ми. Неговият баща бил от Днипропетровск и по-късно се върнали там. Разбрах, че в Украйна има дом за деца и реших да помагам“. Сергей успява да види дъщеря си на леда преди да почине през 2006-а.
Животът й до днес е низ от върхове и падения. Успява в модната си линия, продължава от време на време да се пързаля, снима се във филми и участва в ТВ предавания. Тя заведе дело срещу бившия си мениджър Уилям Морис Ендевър за финансови злоупотреби. Злоупотребите са разкрити от новия й мениджър Карло Фарина (нейн съпруг от 2015-а) и получава около 10 000 долара. Оксана води дела срещу „ЕнБиСи“ и в един период името й беше постоянно свързано с дела. Обвини Змиевская и Петренко, че са я използвали.
Днес Оксана е омъжена, изглежда добре, не съди никого и надявам се живее спокойно. Златният лебед изглежда е открил щастието, а аз искрено се надявам да е така.
