Революционната новина, че в художествената гимнастика ще бъде въведено оценяване чрез компютър по примера на фигурното пързаляне обикаля медиите от вчера. Сензационната новина бе съобщена от президентът на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе. Системата на “Фуджицу” ще се използва единствено като помощ на съдиите, но главната цел е в близките години да бъде всичко автоматизирано. Системата за оценка се базира на 3D модел, който автоматично пресмята изпълнението на всеки елемент от съчетанието. Така се формира базова оценка, която да помогне за окончателната на журито. Първи тестове бяха направени през 2019-а.
Това дава повод за една стара наша идея да покажем приликите и разликите между художествената гимнастика и фигурното пързаляне и оценяването в тях. И дали е възможно това да се случи?
Двата спорта си приличат – красиви костюми, музика. При тях оценките също са разделени на две – оценка за технически елементи/трудности и оценка за изпълнение. Във фигурното пързаляне няма таван на оценката на трудност, от този цикъл и при художествената гимнастика е така. И в двата случая обаче оценката за изпълнение е ограничена, с разликата, че в кънките тя се получава чрез прибавяне, а в гимнастиката – чрез изваждане.
По темата
ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ ГИГАНТ FUJITSU ВЪВЕЖДА ИНОВАЦИИ В СЪДИЙСТВОТО
КАК ДА СПАСИМ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАСТИКА? ЕЛЕМЕНТАРЕН ПРИМЕР ОТ КЪНКИТЕ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: КАК ДА ОТВОРИМ Е-ОЦЕНКАТА И ДА СПАСИМ ГИМНАСТИКАТА?
ЕВОЛЮЦИЯТА НА D ОЦЕНКАТА И ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НЕЯ?
ВЪРЗАНИЯТ ВЪЗЕЛ, С КОЙТО ОГРАБИХА ГИМНАСТИКАТА
Малко история
Действащата съдийска система във фигурното пързалянe ISU Judging System се ползва от 2004 година. Тя беше разработена и въведена след един от най-големите скандали в историята на олимпийските игри. На Игрите в Солт Лейк Сити през 2002-а за шампиони изненадващо с 5:4 гласа бяха обявени Елена Бережная и Антон Сихарулидзе от Русия, а не представилите се по-добре Джейми Сале и Дейвид Пелетие (Канада). Тогава старата съдийска система 6.0 беше опорочена и имаше нужда от промяна.
Дали новата система, която действа и до днес, е по-добра не мога да кажа. Важното обаче е, че по-разбираема за феновете. Тя направи спорта по-прозрачен и ясен, от което фигурното пързаляне спечели много.
Понеже имаме много подробен текст по темата, може да го прочетете тук.
В същото време в художествената гимнастика правилникът се променя след Олимпиадите, а с него и начинът на оценяване. Например на Игрите в Рио състезателките играеха с така наречения фиш – предварително зададени елементи, които трябваше да изпълнят. И ако във фиша има 3 оборота панше, а гимнастичката изпълни 4, се признаваха само 3.
В момента правилникът е отворен и всяка състезателка започва от нулата, т.е пред съдиите стои празен лист. Предстои от 2022 година да влезе нов правилник с добавената оценка за артистичност, като с голям интерес очакаме да разберем какво влияние ще има тя.
Настоящето
Във фигурното пързаляне около две минути след всяко състезание всеки има достъп до протокола от турнира, може да го види и да си обясни защо оценката на даден състезател е такава. Такъв достъп има дори до републиканските състезания в България. Всички международни турнири се въвеждат в система, и почти винаги оценките излизат в реално време.
В художествената гимнастика оценяване в реално време (лайвскоринг) има на Световното първенство, Европейското първенство и много рядко на някой турнир. Ако имаме късмет и състезанието се предава по телевизията, тогава може да се следи класиране в реално време.
Крайните класирания обикновено се появяват след няколко чака, често на следващия ден.
Как изглеждат протоколът във фигурното пързаляне? Гледаме този от Олимпиадата в Пьонгчан от волната програмата на сребърния медалист Шома Уно. В първата част за техническите елементи – според правилника осем скока (три от тях могат да бъдат в комбинация), 3 пируета, серия стъпки и хореографска стъпка.
Всеки елемент е записан с базовата си стойност и с неговото GOE (ниво на изпълнение), което вече се решава от съдиите. При трудно влизане в елемента може да бъде даден бонус от +3 точки, а при лошо -3. Падането винаги е -3 точки и се наказва с още -1 точка (виждате го под номер 1 при 4Lo, или четворен ритбергер). В последната колона са точките, които се вземат от техническите елементи – базовата стойност увеличена или намалена според оценката на съдиите. Разбира се, тук в математиката се намесва и човешкия фактор.
Той се появява най-вече във втората оценка за изпълнение. Тук се оценяват пет компонента на програмата – качеството на пързаляне, изпълнението между елементите, общото изпълнение, хореографията и интерпретацията. Максималната оценка за всеки компонент е 10, като за волна програма при мъжете те се умножават по 2 (фактор, който е различен за двете програми и при различните категории). Максимално високата оценка за изпълнение при мъжете е 100 точки. Достигната максимално висока оценка за изпълнение обаче все още не сме виждали във фигурното пързаляне. При мъжете най-силната „втора“ оценка засега е на Юзуру Ханиу от финала на Гран при през 2015г. – 98.56 точки.
Важното тук беше да покажем как изглежда този протокол, който направи фигурното пързаляне много по-разбираемо за феновете. Освен това, в последните сезони при телевизионни излъчвания и такива в сайта на ИСУ в горния ъгъл на екрана се появява оценка за техника, която следи елементите в реално време.
Уточняваме, че всички елементи са предварително въведени в компютърна система със своята базова стойност.
Сега ще погледнем и „ужасът“ протокол в художествената гимнастика. Всъщност протоколи като тези в кънките не съществуват. Всеки съдия описва във фиш изпълнението на дадена гимнастичка, като фишът е различен за всеки компонент. Някои пишат на бели листи и след това пренасят на фиша. За големите първенства има бланки. Но тези фишове никога не се показват. За пример сме Ви показали снимка на две страници от съдийски тефтер.
На първата половина от снимката виждате техническите грешки при индивидуалните състезателки, а на втората трудността с уред при ансамблите. Едва ли ще разберете нещо, дори те да бъдат публикувани, тъй като особено при техническите грешки, всеки съдия създава свой „шифър“, с който най-лесно и бързо да описва случващото се на килима и с който да може да обясни на главния съдия какви наказания е дал, при необходимост. А изобщо може ли да си представите всичко това да мине през компютър в рамките на минута и половина?
Бъдещето
Идеята за компютърно оценяване има резон и смисъл, със сигурност ще се върви в тази посока, но дали няма да се стигне до задънена улица – много вероятно. Тества се вече и в спортната гимнастика. Като човек, който гледа и фигурно пързаляне, и художествена гимнастика обаче не мисля, че това може да се случи, или поне не до степента, в която ни се иска.
При художествената гимнастика в компютърна система могат да бъдат въведени трудностите с тяло – пируети, скокове, равновесия, както и танцовите стъпки по примера на кънките, като всички те са част от оценката за трудност с тяло, а съдиите отново да могат да добавят стойност на оценката и да я редуцират при не добро изпълнение. Но тук освен работа с тяло има и такава с уред, в която се крие индивидуалността и майсторството на състезателките. А дори не смея да си помисля за ансамблите….
