Няколко дни изминаха от Световното първенство по художествена гимнастика в Баку (Азербайджан), но болката остава. Усещането за безпомощност и безнадежност, усещането, че красивият спорт загива.
Темата за съдийството за съжаление няколко пъти присъства в Красивата страна на спорта през настоящата година. Последно разгледахме оценката за трудност, която до голяма степен вече решава изхода от състезанията. При 15 точки за трудност дали ще получиш 7, 8 или 9 за изпълнение не е толкова важно, особено когато състезателките от фаворизирани страни не падат под 8.7-8.9 по презумпция.
- ЕВОЛЮЦИЯТА НА D ОЦЕНКАТА И ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НЕЯ?
- КАК ДА СПАСИМ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАСТИКА? ЕЛЕМЕНТАРЕН ПРИМЕР ОТ КЪНКИТЕ
- ВЪРЗАНИЯТ ВЪЗЕЛ, С КОЙТО ОГРАБИХА ГИМНАСТИКАТА
Стигна се до гимнастика, която вече е трудност след трудност и колкото и да не харесвам тази фраза, тя е изгубила художествеността си. Дори великолепните композиции на Весела Димитрова, изпълнени съвършено, вече не са гаранция за златен медал, макар че целият свят се възхищава на нашия ансамбъл. Замисляли ли сте се защо ансамбълът, Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева са толкова обичани по целия свят? Защото носят в себе си смисъла на художествената гимнастика.
В този смисъл спасението на художествената гимнастика е в отварянето на оценката за изпълнение, която да даде стимул на треньори и хореографи да творят.
Красивата страна на спорта съчетава познания и дългогодишен опит в следене и отразяване на два спорта – художествена гимнастика и фигурно пързаляне. При тях има много прилики в частта с оценяването за трудност и изпълнение. Базирайки се на на своите познания от кънките, правим предложение как може да се формулира Е-оценката така, че да бъде по-обективна и да даде по-голяма тежест, като се доближи до тази за трудност (Д оценката).
В момента в гимнастиката комисията по изпълнение се състои от 6 съдии, двама от тях оценяват грешките в артистичността, а четирима – техническите грешки. Максималната оценка за изпълнение е 10, като от нея се вадят грешките.
Ето един пример от приключилото Световно. Във финала на пет топки България получи най-високия резултат за изпълнение 8.750 точки с -0.3 наказание за артистичност и -0.950 за технически грешки.
За какво още трябва да следи тази комисия?
Идея на композицията: да създава художествен образ с идея, да има връзка с музиката и да изразява характера й.
Връзки в композицията: всичко, което се случва между елементите и спомага за цялостното впечатление от композицията.
Ритъм: с движенията на тялото и уреда да се подчертават музикалните акценти.
Динамика: бързината и интензитета на движенията трябва да отговарят на музиката, да има промяна в темпото, монотонността се наказва.
Изразителност на тялото: елегантността на движенията, лицето, което подчертава композицията и й дава характер.
Разнообразие: посоки и траектории на движение на тялото и уреда.
Тук е проблемът. Техническите грешки се виждат, дали формата на скока и равновесиятa е правилна, дали крайчето на лентата се влачи по пода. Не съм сигурна обаче дали някой следи за всичко написано по-горе и колко строго се изпълнява тази част.
Затова нашето предложение е да се въведе оценяване като във фигурното пързаляне с въвеждане на компонентите, които ги има, но трябва да се оценяват адекватно. Това е протоколът от изпълнението на волната програма на Алина Загитова от Световното първенство, което спечели през март.
Гледаме оценката за компоненти на програмата (или оценката за изпълнение). И какво виждаме? Оценка за качество на пързалянето, завъртания и стъпки по музиката, качество на изпълнението, композиция, интерпретация на музиката. Звучи ли ви познато? Оценките се умножават по коефициент и сборът им дава крайният резултат за изпълнение.
Как може двете неща да се съвместят?
Шестте компонента от гимнастиката да получават отделна оценка от всеки съдия, според качествата на състезателката и създават общото впечатление. Така, ако тя е много добра в подчертаването на музиката, да получи 10 в този компонент, но ако й липсва изразителност на лицето, там да бъде наказана и да вземе 7.5 например. За да получим над 10 точки оценката на всеки компонент трябва да има коефициент. Този коефициент може да се променя (както се случи във фигурното пързаляне с добавянето на четворните скокове и развитието на техниката), в момента при средно 13-14 точки за висока техника в индивидуалното коефициентът може да бъде 1.4. При ансамблите с оценката за трудност, която минава 20 точки, да бъде поне 1.8, за да може двете оценки да имат горе-долу еднаква тежест. И накрая от общия резултат, който започва от 0, да се извадят наказанията за грешки артистичност и в техниката.
Нагледен пример. Взимаме Боряна Калейн с бухалки от многобоя на Световното.
Оценка 22.350, 14.100 за трудност, 8.250 изпълнение (0.7 наказание за артистичност и 1.050 за технически грешки).
Как би изглеждала оценката й по схемата от фигурното пързаляне? (оценките за компоненти са съвсем произволни).
Реално разлика с оценяването в момента почти няма. Просто всеки компонент ще бъде оценен индивидуално, за да даде конкретната оценка за конкретната гимнастичка/ансамбъл от шестте съдии. Отделно двама от тях ще следят за грешки в артистичността, а четирима за техническите грешки.
Тук го има и субективният фактор, както във всеки съдийски спорт. Например съдия 1 харесва лирични композиции, съдия 2 – динамични. Съдия 3 е от България, съдия 4 от Италия. Нормално е това да се отрази в оценките им. Но не е проблем при разлика от 2 точки да се намесва контролното жури, защото това е предпоставка за некоректност.
При по-строго оценяване на качествата на гимнастичката, композицията, музикалния избор, връзките между елементите и особено когато тази оценка има значение, хореографите ще трябва да се постараят доста повече, за да ни представят завършен продукт, което ще направи спорта по-интересен. Така ще изпъкнат личните качества, изборът на музика, хореографията, идеята. Ще се върне художествеността в гимнастиката.
За кое изпълнение си мислите в момента? Може да споделите с нас в коментар.