Ивет Лалова се прибра в България след участието си на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Българката се класира на финал на 200 метра, което бе изключително. На 32 години Ивет направи бягане на 200 метра с време по-добро от това в Атина през 2004 година.
„Олимпиадата в Рио беше завършек на много дълга подготовка, на мечта на всеки един от нас. За нас всяка Олимпиада е край на един доста по-дълъг от четири години период. Благодаря за цялата подкрепа, за обичта на всички. Дали съм вярвала след онази контузия през 2005 година, че ще се върна на пистата?! Честно да ви кажа, вярвах, но не, защото нещо ми е давало сигурност, че това ще се случи. Бях млада и надъхана, имах хора до мен. Сега от тази позиция си казвам – браво, добре, че съм била толкова надъхана“, коментира Лалова на летище София.
На въпрос какво казват съперничките й за нейните резултати на тази възраст, Ивет каза: „Демонстрират много голямо уважение. Аз съм в много близки отношения с Дафне Схипърс. Тя е едно доказателство, че може да си най-добрата в последните два сезона и да ти казват, че си сигурна олимпийска шампионка, но на Олимпиада е друго – напрежението е много голямо. Тези момичета не знаят дори собствените си възможности, не знаят в колко добра форма са. Това, което беше карибски феномен преди 12 години в Атина, сега се усъвършенстваха всички. Сега сме свидетели на фансаттични резултати.“
„Мен ме радва изключително много фактът, че на тази Олимпиада бягах по-бързо от Атина“, каза още спринтьорката.
„За нас спортистите животът е от състезание до състезание. Когато обаче го правиш десет или повече години животът ти става труден. Със сигурност ще бягам, това не е последното ми състезание, а може да не е и последната ми Олимпиада. Моят треньор Бономи ми каза – не се притеснявай, дори да се върнем крачка назад, имаме шанс все още. Според мен сме докато не види резултат на 200 метра 22,00 секунди или 21,99 няма да ме остави (смее се.) Смятам, че е по силите ми да бягам 21,99. Много е тежка дисциплината 200 метра. 100 метра е за талантите, за тези, които искат да бягат по-бързо и по-малко да тренират, докато 200 метра е по-къртовска“, допълни още Ивет Лалова.
От тук нататък?! „Само напред и нагоре. Продължавам да тичам със същата скорост (смее се). Харесвам още една мисъл на моя треньор. Когато свършва спортът, не свършва животът. Замисляла съм се много пъти и за деца, но Божа работа. Радвам се много, не един път съм казвала, че спортистите имаме мисия, ние сме посланици на мира. Поздравявам много всички спортисти, които участваха в Рио. Повярвайте ми, имаше много, които останаха извън Олимпиадата. Това е мечта веднъж на четири години. Затова поздравявам всички за усилията, тези, които бяха там и дадоха всичко от себе си.“
Ивет Лалова се прибра в България след участието си на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Българката се класира на финал на 200 метра, което бе изключително. На 32 години Ивет направи бягане на 200 метра с време по-добро от това в Атина през 2004 година.
„Олимпиадата в Рио беше завършек на много дълга подготовка, на мечта на всеки един от нас. За нас всяка Олимпиада е край на един доста по-дълъг от четири години период. Благодаря за цялата подкрепа, за обичта на всички. Дали съм вярвала след онази контузия през 2005 година, че ще се върна на пистата?! Честно да ви кажа, вярвах, но не, защото нещо ми е давало сигурност, че това ще се случи. Бях млада и надъхана, имах хора до мен. Сега от тази позиция си казвам – браво, добре, че съм била толкова надъхана“, коментира Лалова на летище София.
На въпрос какво казват съперничките й за нейните резултати на тази възраст, Ивет каза: „Демонстрират много голямо уважение. Аз съм в много близки отношения с Дафне Схипърс. Тя е едно доказателство, че може да си най-добрата в последните два сезона и да ти казват, че си сигурна олимпийска шампионка, но на Олимпиада е друго – напрежението е много голямо. Тези момичета не знаят дори собствените си възможности, не знаят в колко добра форма са. Това, което беше карибски феномен преди 12 години в Атина, сега се усъвършенстваха всички. Сега сме свидетели на фансаттични резултати.“
„Мен ме радва изключително много фактът, че на тази Олимпиада бягах по-бързо от Атина“, каза още спринтьорката.
„За нас спортистите животът е от състезание до състезание. Когато обаче го правиш десет или повече години животът ти става труден. Със сигурност ще бягам, това не е последното ми състезание, а може да не е и последната ми Олимпиада. Моят треньор Бономи ми каза – не се притеснявай, дори да се върнем крачка назад, имаме шанс все още. Според мен сме докато не види резултат на 200 метра 22,00 секунди или 21,99 няма да ме остави (смее се.) Смятам, че е по силите ми да бягам 21,99. Много е тежка дисциплината 200 метра. 100 метра е за талантите, за тези, които искат да бягат по-бързо и по-малко да тренират, докато 200 метра е по-къртовска“, допълни още Ивет Лалова.
От тук нататък?! „Само напред и нагоре. Продължавам да тичам със същата скорост (смее се). Харесвам още една мисъл на моя треньор. Когато свършва спортът, не свършва животът. Замисляла съм се много пъти и за деца, но Божа работа. Радвам се много, не един път съм казвала, че спортистите имаме мисия, ние сме посланици на мира. Поздравявам много всички спортисти, които участваха в Рио. Повярвайте ми, имаше много, които останаха извън Олимпиадата. Това е мечта веднъж на четири години. Затова поздравявам всички за усилията, тези, които бяха там и дадоха всичко от себе си.“
