Ще започна с това, че за американците Държавното първенство е нещо наистина много важно. Само Олимпийските игри категорично се считат за по-престижни. Когато споделям, например, по някакъв повод пред американци извън средите на фигурното пързаляне за успехите на моята дъщеря, всички те се впечатляват много повече като им казвам, че тя е българска национална шампионка или медалистка, отколкото ако се похваля, че е била на световно юношеско първенство или, че е печелила медали на международни турнири.
Не знам защо, но през всичките тези години, през които съм била в САЩ и съм следила фигурното пързаляне там, съм имала чувството, че дори световните медали не са им толкова важни, колкото гордостта да кажат, че са държавни шампиони. Всъщност знам защо – първо, това си е част от американското национално самосъзнание и самочувствие; второ – до тази година имаше твърдо правило, че само резултатите от държавното им първенство определят отборите за Четирите Континента, световни, световни юношески първенства и за олимпийски игри; трето – целият им състезателен сезон и календар се върти около датите на регионалните, секционните и финалното държавното първенство и за хилядите млади фигуристи достигането до финала на американското първенство е заветна цел и почти единствена възможност за голяма изява. Скромното ми мнение е, че точно това е и една от причините пързалянето им да губи напоследък известни позиции, особено при младежите, девойките и жените и особено на фона на изявите на младите руски и японски фигуристи. „Проблемът“ (доколкото можем да наречем това проблем) е, че в САЩ има много, наистина много деца, които се занимават с този спорт, но не се реализират до край.
Според съществуващата квалификационна система, страната е разделена на 9 региона, в които през октомври се провеждат квалификационни шампионати и първите четири във всяка от пет възрастови категории – Juvenile, Intermediate, Novice, Junior и Senior се класират за едно от трите секционни първенства през ноември – на Източна, Централна или Западна Америка. Тези секционни квалификации, от своя страна, излъчват по четири представители във всяка от четирите дисциплини, във всяка от петте категории. Това означава, че до всеки финал на държавното първенство достигат само по 12. (Повече състезатели има само при сениорите и юниорите, тъй като там някои изявени състезатели се допускат без квалификации). Хиляди млади, 11-12-13 годишни състезатели тръгват в регионалните квалификации и шансът да стигнат до финала е наистина много малък.
От друга страна, за разлика от почти всички европейски страни (включително България), американската федерация не изпраща свои състезатели в по-долните категории на международни състезания. Десетки прекрасни млади момичета в нива Juvenile, Intermediate, Novice и дори Junior, които биха обирали медалите в бейсик новис, адвансед новис, юниор категориите на международните състезания, могат да се борят с нокти и зъби за място под слънцето само на вътрешните шампионати. Повечето от тях, включително големи таланти, за съжаление изгарят психически или физически и рано-рано окачват кънките. Тези, които достигат юниорско ниво, отиват там без никакъв международен опит, само най-най-добрите получават евентуално по едно Юниорско Гран При, където ако не се представят добре (в първите пет) губят шанс да ги изпратят на друго.
Момичетата от други държави, които доминират сега Юниорските Гран При серии са обикновено 13-14 годишни, които влизат в борбата със самочувствие, защото са подготвени и видени от света преди това на международни турнири. Срещу тях трудно могат да се противопоставят малки американски дебютантки, допълнително стресирани, че това им е единственият шанс, или 17-18-годишни състезателки, които вече не се вписват в имиджа на този вид турнири.
Направих това дълго въведение и отклонение, защото то обяснява до известна степен и обобщението ми за тазгодишното състезание. Впечатлението ми е, че състезанието беше много силно в по-долните категории, а сравнително постно и по-слабо от обикновено при жените, спортните двойки, мъжете и донякъде в танците. Една година преди олимпиада лично за мен перспективите на американците за олимпийски успехи в този спорт не изглеждат най-розови. С едно единствено изключение. В неделния следобяд Нейтън Чен вдигна на крака трибуните с изключителна в техническо отношение програма, включваща изпълнени като на шега пет чисти четворни скока – лутц, флип, два тулупа и салхов. Той спечели с рекордни за САЩ резултати и рекордна разлика от 55 точки пред следващия. Но по-важното е, че изглежда наистина ще бъде сериозен конкурент за медал и на световното първенство в края на март. Джейсън Браун завърши трети, след като се състезава с контузия и не опита нито един четворен, но беше както винаги с прекрасно пързаляне. Втори е Винсент Жу, който се състезаваше през сезона при младежите и затова дори няма точки за участие при мъжете на Четирите Континента (да си дойдем на думата за направо недалновидната, според мен, политика на федерацията им в това отношение). При жените заслужено победи Карен Чен. Ашли Уагнер все още „държи положението“, поддържа формата си и не се предава, докато Грейси Голд отново разочарова и феновете си, и самата себе си. Логично още на следващия ден дойде и съобщението за раздялата й с треньора Франк Карол.
В танците очаквано спечелиха Мая и Алекс Шибутани, следващите места също бяха очаквани – за Медисън Чок и Евън Бейтс и за Медисън Хюбел и Захари Донаху. Лично аз най-силно се впечатлих от младите Кейтлин Хауайек и Жан-Лук Бейкър – независимо, че имаха две много нелепи падания, мекотата и красотата на пързалянето им ме грабнаха. При двойките изглежда никой от победителите не вдъхнаха надежда у ръководителите на американските кънки, защото те обявиха вече, че ще разчитат за Световното и даже за Четирите Континента на миналогодишните шампиони Алекса Шимека и Крис Ниерим, които пропуснаха целия сезон досега, включително и самото държавно първенство. Всъщност, това е и голямата новина, поне за мен. В хода на самото състезание беше обявено, че федерацията променя, или по-точно отменя правилото, което се е използвало винаги досега финалът на държавното първенство да бъде и квалификация за място на световно, световно юношеско и Четири Континента през съответния сезон. Странно и неочаквано поне за мен решение, особено като се има предвид кога беше обявено.
Иначе – прекрасни фигуристи и фигуристки в останалите четири възрастови категории. Много от тях са истинска наслада за окото. Федерацията въведе преди няколко години изменение в системата за оценяване, според което се дава по една точка бонус за чисти или дори малко довъртяни тройни скокове и двоен аксел в долните категории и това очевидно стимулира по-малките момичета и момчета от рано да работят на скокове с повече обороти. Имайки предвид силата на състезанието и голямата конкуренция при юниорките, не мога да не спомена още веднъж за изключителния успех на българското треньорско трио на Иван Динев, Анжела Никодинов и Аанстасия Шаренкова. „Красивата страна на спорта“ светкавично отрази тази новина, аз мога само да добавя, че се гордея като българка за това, че български треньори по фигурно пързаляне готвят шампионка и вицешампионка на САЩ, победили при такава изключителна конкуренция. Имам впечатление как се работи при Иван, Анжела и Сия, както и на доста други места в САЩ, затова мога да кажа, че победата на Кейтлин Нгуен и Стар Ендрюз е колкото заслужена, толкова и закономерна. Да им е честита!
ИРЕНА МАРКОВА
1 comment
Поздравления за статията.