Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Няма как тази емблематична песен, изпълнявана от “Тоника”, да не ви връща в детството. Навява спомени във всеки от нас. Сетих се за песента заради тяхната история. Тя все още не е толкова дълга, но е хубава и с всеки изминал ден, всяка седмица и месец ги учи на нещата от живота.
Сетих се за песента на “Тоника” и заради предстоящите Европейски игри в Минск. Представих си как двамата тръгват точно като две деца към беларуската столица. Е, вече не толкова деца, а по-скоро големи и изградени спортисти, но пак някак си по детски тръгват към поредния си връх. Катрин Тасева и Николай Щерев ще представят България на големия форум, който се провежда за втори път.
Няма спор, че Катрин втора година е най-постоянната индивидуална състезателка в националния ни отбор по художествена гимнастика. Няма спор, че в Катрин има нещо, което не притежава друга гимнастичка. Тя е от онези спортисти, които обича да влиза в голямата игра, да се състезава, да се бори с конкуренцията. Тя по-скоро ще спести нещо на тренировка, но ще бъде готова на сто процента за голямото състезание и големия ден. За качествата й на килима сме писали и тепърва ще пишем още, но е видно колко нежност и грациозност има в изпълненията й. Видно е как уредите все едно са залепени до тялото й, а движенията й са толкова плавни и красиви все едно рисува с четка в ръка.
Именно красивата ни състезателка повлия сериозно в живота на Николай Щерев. Преди повече от година и половина Ники се върна на тепиха и възроди кариерата си по борба. Преди това бе прекратил близо 6-7 години. Миналото лято точно по това време – в средата на юни, Ники спечели държавното първенство в Ловеч. Тогава се състезаваше в категория 125 килограма. В края на годината вече се бореше в категория до 97 килограма!!! Разлика от 30 килограма след ежедневни къртовски тренировки. Не съм убеден, че много хора биха се справили в подобно положение.
Истината е, че именно Катрин бе онази мотивация, която превърна Николай в онзи познат жаден за победи състезател. Както семейството и най-близките му хора. Казват, че любовта прави чудеса. Наистина е така, убедих се с очите си. И двамата минават през много лишения, но заразени и заредени един от друг със спортния хъс, препускат към мечтите си. Нейната е да участва на Олимпиадата в Токио през 2020 година. Неговата – също. Както се пее в песента на “Тоника” – “Винаги двама, винаги. Две усмихнати хлапета, цели в прах и драскотини…” Прах и драскотини в живота и на двамата колкото искаш, но тяхната история си струва. Струва си да реализират мечтите си. А след това отново да бъдат “Винаги двама, винаги…”
