Пише Ви едно момиче, по-скоро млада жена, фен на художествената гимнастика. За жалост това е единственият ми досег до този спорт, но пък за сметка на това художествената гимнастика е успяла да ме докосне по много начини през годините. Благодаря на баба си, която ме запозна със света на лентите, блестящите роклички (както ги наричах като малка) и която споделя емоциите неотлъчно до мен на трибуните!Моментът, за който бих искала да Ви разкажа, не е личен. Защото го споделих с всички в залата на 16 септември, 2018, на Световното първенство в София. Но нека върнем лентата назад.
На 13 февруари, 2018, момичетата от ансамбъла представиха новите си съчетания в малката зала на „Арена Армеец“. За първи път посещавах такъв тип контролно. Бях сама. Спомням си, че се изсипа пороен дъжд. Но с месеци чаках новите съчетания и догатвах какви ще са музиките на нашите момичета. Когато видях триката (вече не ги наричах роклички), любопитството ми се засили още повече. И тогава изиграха първото си съчетание – това с пет обръча. Останах като хипнотизирана! Музиката, така неочаквана, но толкова емоционална, звучеше в ушите ми през целия път към вкъщи – в тролея, в метрото. И звучеше така през целия сезон. Това се превърна в любимото ми съчетание! Смятам, че няма да е преувеличение, ако кажа, че това стана любимото НИ съчетание. Българи, чужденци – цял свят остана възхитен от силата и легендата, вплетени в него! Всеки път се просълзявах от щастие и гордост, когато момичетата ни изиграваха това съчетание на големи състезания.
Всеки път освен веднъж.
Квалификацията за финалите на Световното. Всички помним този горчив фалстарт, този „автогол“ на българската публика, ако мога така да го нарека. Разбира се, не обвинявах никого! Тогава бях пред малкия екран, но знаех, че ако бях на трибуните, аз също нямаше да мога да сдържам вълнението си. И все пак имаше ирония. Не можех да повярвам, че на родна земя, това толкова българско съчетание пострада толкова много! Прочетох молбата от федерацията към публиката да бъдем по-уважителни на следващия ден. Цялата ситуация беше толкова абсурдна, че бях сигурна, че зад нея се криеше нещо по-голямо, нещо, което предстоеше да се случи…
И нещо се случи.
Ден на финалите на Световното. Златните момичета излизат на килима с последен стартов номер за съчетанието си с пет обръча. Публиката е екзалтирана, но това трае само за момент. Момичетата застават в стартова поза и трибуните стихват в очакване, в някакво покорство. Начален сигнал. Секундите от съчетанието започват да текат и с всяка секунда публиката набира сила, полита с момичетата, вижда легендата. Финална поза. Публиката избухва. Златен медал. Световни шампионки.
Но все пак не самото съчетание е моментът, който искам да Ви припомня, защото то няма нужда от припомняне, сигурна съм в това. А награждаването. Италианките се качват на почетната стълбичка, след тях японките и накрая (но не на последно място) нашите момичета. Една по една получават своите така чакани златни медали. И тогава публиката подхваща в такт „Златни сте!“ Толкова кратко изречение, носещо в себе си обещание, извинение, уверение, че това наистина се случва тук и сега! Както музиката в онзи дъждовен ден, така и това възклицание ме последва в тролея, в метрото и у дома:
Това е историята за щастливия край на едно така любимо съчетание, но не и за края на този така любим ансамбъл! Очакваме Вашето завръщане с още по-голям трепет! И не забравяйте – Златни сте!
С пожелание за здраве и успех за целия екип на Красивата страна на спорта,
Цветелина Йовева
