Запалването на олимпийския огън. Моментът, който ни кара да затаим дъх на всеки четири години. Има нещо мистично в пламването на факела, който носи в себе си вековната традиция и всеки път тръгва от планината Олимп с щафетата на хилядите тичащи преносители.
Тайната за това кой ще получи честта да запали огъня се пази до последно. Знаем обаче, че за ХХI-ите олимпийски игри в Рио де Жанейро той ще пламне тази нощ. Желанието на организаторите е огънят да бъде запален от Краля на футбола Пеле. Абсурдът е, че легендарният нападател може да не успее заради натоварения си график и забрана от спонсорите му. Според информациите резерви са бившият номер 1 в тениса Густаво Куертен и Жозе Роберто Гимараеш – извел волейболните национални отбори за мъже и жени до олимпийските титли.
Докато чакаме церемонията, която вероятно няма да бъде впечатляваща като последните две в Лондон и Пекин, нека си припомним най-великите моменти, в които огънят започва да гори на олимпийския стадион.
През далечната 1964 година за Игрите в Токио домакините залагат на емоционалния момент. Огънят пали един неизвестен спортист (по-късно носител на два медала от азиатски игри). 19-годишният лекоатлет Йошинори Сакай не е избран случайно, той е роден на 6 август 1945 година – денят на атомните бомбардировки над Хирошима.
В Барселона през 1992 година успяха да изумят света. Антонио Реболо изстрелва стрела от лъка си на над 300 метра и пали огъня. Всъщност, той стреля над стадиона, където има гърне с газ, от което се възпламенява огънят. Реболо е единственият параолиемпиец, получил тази чест. Той има и 3 олимпийски медала – сребърни през 1984 и 1992 и бронзов от 1988-а. За Игрите в Атина през 2004-а Антонио е сред факлоносците.
Американците трябва да отговорят подобаващо. Така през 1996 година с треперещи от паркинсон ръце Мохамед Али запали огъня, който полетя към небето. По време на баскетболния турнир Али получава дубликат на златния си олимпийски медал от 1960-а – медал, който хвърля в река Охайо като протест срещу сегрегацията.
Само 4 години по-късно бяхме свидетели на това, за което Али и поколението му се бореше. На Игрите в Сидни (2000) огънят беше запален по изключително впечатляващ начин от Кати Фрийман – представител на местното население на Австралия – аборигените. На домакинската си Олимпиада тя спечели златния медал на 400 метра, ставайки единственият спортист в историята, запалил огъня и спечелил златния медал след това.
Китайците се опитаха да достигнат тези емоции през 2008 година. Тогава гимнастикът Ли Нинг (носител на шест олимпийски медала от Игрите през 1984-а) направи обиколка на „Птичето гнездо“ прелитайки над него на въздушни кабели.
