СМЕЛОТО СЪРЦЕ И ПЪТЯТ НА ОБРЪЧА

Обръчът полита високо, момичето прави три претъркаляния на килима, протяга крак и вместо да го хване, уредът се удря и отскача далеч. Не знам защо, когато затворя очи и си представя Невяна Владинова виждам този момент. Може би, защото съм свикнала да ме радва и това е един от случаите, в които искрено съм страдала за грешка, може би, защото мисля колко много съдбата й е обвързана с тази на обръча.

На първото си голямо първенство – Европейското през 2013 година игра един уред – именно обръч. Грешна музика на обръч остави Неви на позиция извън финала при дебюта й на Световно – 2014-а в Измир. Тогава като най-стабилна българска участничка треньорите и ръководителите решиха тя да играе три уреда, защото за финал се вземат три оценки. Ниската оценка на обръч я лиши от този шанс. През 2015-а на Европейското в Минск обръчът излетя секунди преди програмата да завърши, както вече писах.

Всъщност, този текст не е за неудачите на гимнастичката с обръча, а напротив. Обръчът е идеален кръг. Кръгът описва по най-добър начин кариерата на това момиче със смело сърце. Обръчът започва да се търкаля докато тя чака своя шанс за националния отбор, превърта се докато тя изкачва позиция след позиция в световния елит и прави пълен кръг, който засега извежда Невяна Владинова до сбъдването на мечтата й – участие на Олимпиада.

Този път не е едно завъртане на обръч. Започва някъде в Плевен, където момиченце, родено на 23 февруари 1994 година, вижда гимнастички с уредите им и решава това да бъде неговата съдба. Ако искате да научите повече за Невяна, гледайте филма “Златната надежда” (ще го намерите в youtube).

Филмът ме впечатли с откровеността на Владинова, която спокойно и в прав текст разказа за дългите години, в които се е борила за мястото си в националния отбор. Тя директно заяви, че дори, когато се е класирала с резултат “винаги е имало по-красиво дете с по-дълги крака”, което да я измести. При някой хора критиката е най-големият стимул. Грацията успява на инат и благодарение на железния си характер. Характер кален, когато е на 11 години и трябва да дойде в София, когато треньорката й Мариана Василева заминава да твори чудеса в Азербайджан и трябва да реши дали да замине или да остане.

Владинова успява да вземе правилните решения – да последва гимнастичките и влезе в залата, да напусне семейството си и да замине за София, да остане тук, да опита с нов треньор – Бранимира Маркова, да остане да се бори за своето място в гимнастическия свят.

Неви и Бранимира заформираха страхотен тандем от две смели жени. Композициите й са сложни, оригинални и впечатляващи, като бухалките с брейк елемента на Сафри Дуо миналия сезон, и Булерия-та на лента този, с който стигна до първи медал в Световна купа – бронзов в София през май. А новите бухалки не ме оставят да дишам докато жонглира с тях.

Но да се върнем на обръча. В три поредни години Невяна имаше неудачи с него. Тя игра една и съща програма по музика на Максим Родригес. През 2016-а я смени и … последваха финали във всички Световни купи, в които участва (пето място в Казан и София, шесто в Минск, Лисабон и Баку, седмо в Гуадалахара). Класиранията казват много, но не могат да пресъздадат програмата, думите не могат да опишат затрогваща композиция на “Списъкът на Шиндлер”.

Вярвам, че в нея ще излее душата си и ще завърши завъртането на колелото с мечтаното олимпийско участие. След Рио я чакат хубави емоции в личен план и новото завъртане на обръча, което трябва да завърши през 2020 година с олимпийски медал.

• Едно щастливо семейство