Миналата седмица 15-годишната фигуристка от Русия Камила Валиева стана първата жена изпълнила четворен скок на Олимпиада. Не толкова отдавна, четворните скокове в женското състезание бяха мираж. Сега още няколко фигуристки ще ги опитат в турнира, който започва днес, включително 17-годишните съотборнички на Валиева Александра Трусова и Анна Щербакова.
Участието на Валиева е помрачено от положителната проба за забранено вещество от декември, но четворната революция повдига по-глобални въпроси за елитното женско пързаляне. Макар че спортът може да покаже тези моменти като триумф на атлета, системата която ги произвежда е трагедия.
В по-голямата част от последното десетилетие тийнейджъри доминират в дисциплината. Русия видимо има несекваща партида от млади феномени способни да скачат по-високи, с повече издръжливост и с възможността да правят трикове и комбинации, които да им носят повече точки. Част от това е системата за подбор на тези таланти в страната.
Друга, по-мрачна част от историята е свързана с тренировките. Много млади руски атлети са учени как да усукват горната част на тялото си преди да отскочат, известно като „преротация“. Това натоварва гърба докато телата им все още недоразвити и в резултат на това фигуристките остават дребни и и често нездравословно слаби. Тяхната диета и тегло често се контролират, за да се забави растежа им колкото може повече.
Това не е дългосрочна стратегия и не това е целта й. Програмите в елитните клубове, включително този на Етери Тутберидзе, която готви трите топ руски състезателки, са направени така, че да създадат олимпийски и световни шампионки. Като се откажат след година или две има друго дете-чудо готово да заеме мястото им.
Помните ли една от историите на Игрите през 2018 г. – битката за златото между рускините – 18-годишната Евгения Медведева и 15-годишната Алина Загитова? Загитова спечели и година по-късно стана световна шампионка. Малко след това, след като навърши 17, обяви, че трябва да отслабне, за да учи четворни скокове. Малко след това си даде почивка. По същото време, Медведева се опитваше да адаптира техниката си, преди да се откаже заради хронични болки в гърба.
Да вземем Олимпиадата през 2014-а когато 15-годишната Юлия Липнитская изуми света в отборното състезание, като поведе Русия към златото. През 2017-а и тя се отказа и разкри, че е борила с анорексия и как е загубила любовта към спорта. „ Прибрах кънките си в килера и оттогава не съм ги поглеждала“, заяви тя.
Този тренд се отразява и на мъжете, разбира се. Но краткият, свърхкомпетивен цикъл, с който се срещат жените днес е уникален. Това е втората Олимпиада на шампионът тук Нейтън Чен, трета на двукратният златен медалист Юзуру Ханиу. За много от мъжете, това е пореден четиригодишен цикъл, има участници над 30.
Тогава как фигурното пързаляне може да стане по-здравословен, смислен спорт, особено за жени? Националните и международната федерации трябва да наказват треньорите, които рискуват със здравето на състезателите, но това е само част от проблема. В момента оценяването дава по-голяма тежест на скоковете, дори тези с грешка, макар че в композициите има и други елементи. В дългосрочен план е необходима реформа, която да даде повече тежест на артистичността и вероятно да намали тази на техниката особено преротациите. Нека четворните са с висока стойност, но да не се налага фигуристите да се фокусират основно върху скоковете, а да си създадат дългосрочна техника.
Текстът е на The Washington Post с лека корекция със ситуацията около Валиева. Автор Mili Mitra
https://www.washingtonpost.com/opinions/2022/02/10/kamila-valieva-quad-jump-figure-skating-women-controversy-unsustainable/
