Ямайската лекоатлетка Новлен Уилямс-Милс бяgа на Олимпиадата в Лондон миналото лято с тайна. Тя финишира пета на 400 метра и спечели бронз с щафетата на 4х400 с информация, която е споделила само на съпруга си и най-близките си приятели.
В интервю за “Дейли Мейл” Уилямс-Милс признава, че месец преди Игрите е получила тежката диагноза рак на гърдата. Дни след като чува стряскащата новина тя става трета на националния шампионат и печели право да стартира на Олимпиадата. Три дни след бягането си в Лондон тя претърпява операция. Оттогава Новлен следва примера на Анджелина Джоли и се подлага на пълна мастектомия, за да намали шанса за завръщане на рака. На 31 Уилямс-Милс не иска да поема рискове и претърпява серия от операции последната от които на 18 януари.
Миналия месец Новлен се завърна на пистата и бяга 400 метра, като се класира за Световното в Москва през август с резултат 50.01 секунди.
Досега Уилямс-Милс не споделя пред никого извън най-близкия си кръг за ужасяващата болест. Тя не иска да я съжаляват, а се концентрира върху най-тежката обиколка в живота си.
На 31 години атлетката е петкратна световна и трикратна олимпийска медалистка. Състезателки като нея не трябва да имат рак. На рутинен преглед тя споменава малка бучка и животът й се променя за винаги. “Чувстваш се прободен, чувстваш се предаден. Аз съм атлет, аз тренирам, аз живя здравословно, не може да е истина”, мисли Новлен. Нейната сестра умира от рак на яйчниците на 38 години през 2010-а като оставя три деца.
Рак е дума, която ямайската спортистка произнася рядко и ако го прави, е с отвращение. За нея състезанията са добре дошло разсейване, момент нормалност във внезапно станалия хаотичен неин свят.
Уилямс-Милс говори на Олимпиадата по същия начин, описва я като външен свидетел, гледал как една забележителна жена се бори не само за победата, но и за своето тяло: “Участвах на Олимпиада. Станах пета, спечелих медал с щафетата. Лудост ли беше? Да. Това е мечтата на всеки – да бяга на Олимпиада. Но аз мислех за препятствията, които ми предстои да преодолея. Мислех си дали ще оцелея. Съотборничките ми в щафетата не знаеха. А аз седях на подиума и се питах дали изобщо някога ще се състезавам отново”.
Няма тренировъчна програма за борбата с рака. Уилямс-Милс има дух, който само може да се смее на липсата на контрол, която тя изпитва по това време.
И след операцията обаче резултатите не са добри. Тя не може да живее в страх и се решава да отреже и двете си гърди. След това продължават операции за премахване на ракови клетки и в един момент Новлен чувства, че “дяволът взима връх”.
”Рискът за завръщане на рака беше много голям и трябваше да се подходи агресивно. Двойната мастектомия намали този шанс от 99 процента на само 3. Лекарите ми казаха да избера между шест седмици химиотерапия или час и половина операция. Избрах операцията. И аз като Анджелина Джоли трябваше да направя тежък избор, но поне имах избор, който много хора не получават”, споделя ямайката и сълзите вече се стичат по бузите й.
“Мастектомията е тежка, защото гърдите те правят жена. Мечтая за деца и страдам, че няма да мога да ги кърмя. В първите болката беше нетърпима. Плачех с часове, защото сълзите са езикът, който Господ разбира. Първо ме беше страх от реакцията на съпруга ми, но той се оказа по-здрав от мен, той е моята опора.
Напереността на Новлен се завръща и тя се шегува с това, че хора които не я познават изведнъж й казват, че гърдите й са пораснали “Аз бягам 400 метра и съм дребничка, не ми трябва излишен товар”.
През уикенда Уилямс-Милс финишира трета на Диамантената лига в Бимингам. От март тя тренира сериозно, а през май беше първото й състезание. В Кингстън тя отново е трета с 51.05 секунди. По това време тя търпи критики за слабото си представяне, но се усмихва, защото знае каква е причината за това.
Накрая Новлен споделя: “Моя приятелка, която е преборила рака ми каза: “За много хора такава диагноза значи край на живота. Но и след рака ти си оставаш същия човек. Част от теб е отнета, но животът не свършва”. Аз все още съм в елита на 400 метра и искам да покажа какво мога. В Москва ще бягам за всички оцелели след рака, ще покажа на хората с тази болест, какво може да се направи”.
