Беше 7 ч. сутринта в събота, а една малка жълта кола спря до оградата на тревната писта на базата на техническия университет в Кингстън, само на километър и нещо от родния дом на реге легендата Боб Марли. От колата излиза олимпийската шампионка на 100 м за Ямайка Шели-Ан Фрейзър-Прайс. Или другата олимпийска шампионка на Ямайка, както е известна по света.
Из целия град всичко е свързано с Юсейн Болт. Нощният клуб, в който той ходи, е част от комплекс, където са изложени рекордите му, има още бар, ресторант и музикален магазин. Там може да се поръчат неща като питие „Юсейн Болт“ или кафе „Юсейн Болт“. За целия останал свят Юсейн Болт е единственият спринтьор, голямата звезда. И според всички Шели-Ан остава в неговата сянка. Тя само се усмихва и смята, че това не е точно така.
„Ходила съм в това заведение. Отиваме с приятели, хапваме, забавляваме се. За мен Юсейн е Юсейн. Той се справя прекрасно. Заслужава цялото внимание, което получава. За човек, който бяга толкова бързо, той го заслужава. Никога не съм чувствала, че живея в сянката на някого. Никога не съм си казвала: „О, аз заслужавам толкова и толкова внимание“. Не. Добре съм си“, казва Фрейзър-Прайс.
Всъщност тя е единствената атлетка на Ямайка освен Болт, която има титла в спринта на 100 м. Точно като него тя взе първото си злато на игрите в Пекин и успя да го защити в Лондон миналото лято. Тя е една прекрасна атлетка, която освен това е постигнала всичко почти сама. Фрейзър-Прайс е израснала в гетото Уотърхаус в Кингстън.
Обстановката там може да се опише само с няколко думи – гангстери, оръжия и крайна бедност Майка й Максин, която я е отгледала сама, работела като продавачка на улицата и печелела толкова малко, че едва изкарвала пари за вечеря. Когато Шели-Ан започнала да бяга на 10 г., тя спринтирала боса, защото нямала пари за обувки. Нейното семейство не е успяло да се измъкне от престъпността в гетото. Братовчед й е застрелян на улицата.
Сега, на 26 г., тази дребничка жена – Джобната ракета, както я наричат в Ямайка – е вечно усмихната, вежлива като карибското слънце. Тя е една от едва трите спринтьорки, успели да защитят олимпийските си титли на 100 м. Преди нея това направиха само Уайомия Тайъс (1964 и 1968) и Гейл Дивърс (1992 и 1996). Третата в историята е Шели-Ан, която пресече финала в Лондон за 10,75 сек и изпревари голямата си съперничка от САЩ Кармелита Джетър.
И дори тя да остава някак си подценена на международната сцена, засенчена от Болт, това не важи в родината й. Когато човек влиза в Кингстън по пътя от международното летище „Норман Менли“, може да види толкова билбордове с лика на Шели-Ан, колкото са тези на Болт и другия голям спринтьор на Ямайка Йохан Блейк.
В Ямайка бях пет дни, два от които прекарах на легендарния национален шампионат по лека атлетика за момчета и момичета, който пълни до краен предел националния стадион. Точно от този шампионат излязоха Болт, Блейк, Фрейзър-Прайс и нейният партньор в тренировките Асафа Пауъл. Всички те държат или най-добрите времена за сезона, или световните рекорди. През тези 5 дни разбрах, че за хората в Ямайка Шели-Ан Фрейзър-Прайс е толкова важна, колкото и мъжете в спринта.
„Да, така е, признава самата тя след ранната си тренировка за сила. – В Ямайка съм голямо нещо, вярно е. Вчера седнах на трибуните на националния стадион и даже не успях да гледам състезанието, защото раздадох толкова много автографи и толкова много хора се снимаха с мен. Това е мястото, където тренирам. Това е домът ми. Тук могат да ни гледат всички по-млади атлети, нашите фенове. И докато ни гледат, те осъзнават, че ние, също като тях, сме нормални хора. Не страним от зрителите, напротив – често говорим с тях, правим различни неща с феновете. Обичам да съм тук, в Ямайка. Когато отида в Европа, не ме разпознават толкова много, колкото тук. Но не ми пука особено, защото оставям бягането и резултатите ми да говорят вместо мен. Просто излизам, състезавам се и се радвам на това, което правя. Не ме интересува какво си мислят хората по света. Това обичам да правя, това правя. И съм доволна от живота си.“
Сигурно нещата за нея щяха да са по-различни, ако по подобие на Мълнията Болт и тя бе счупила световния рекорд на 100 м. Но при жените това е почти непостижимо. Световният рекорд е 10,49 сек, поставен през далечната 1988 г. на олимпиадата в Сеул от Флорънс Грифит-Джойнър. Американката се отказа на върха на кариерата си, след като бяха въведени постоянните допинг проверки, и умря мистериозно на 38 г. през 1998.
Фрейзър-Прайс може да е двукратна олимпийска шампионка на 100 м, но никога не е стигала дори до 0,20 сек разлика от рекорда на Грифит-Джойнър.
„Да, ако жена счупи световния рекорд, ще получи голямо внимание. За мен като атлетка най-важно е всяка година да съм по-бърза от предишната година. Миналата година бягах за 10,70. Отидох на олимпиадата, където не бягах по начина, по който исках, но все пак спечелих, което ми даде увереност. Върнах се тук и тренирам много здраво. В момента не гледам към световния рекорд. Всичко е възможно. Вярвам в Господ и ако продължавам да тренирам така и да вярвам в него, кой знае какво може да се случи? Но не съм от тези хора, които си фантазират как чупят световния рекорд. Целта е винаги да бягам по-бързо, отколкото съм бягала преди това“, казва Фрейзър-Прайс.
Саймън Търнбул „Индипендънт“
Преводът е на вестник „7 дни спорт“
