Има спортисти, които оставят отпечатък с успехите, присъствието, разликата която, правят. И ако в момента си мислите за някой такъв, вероятно това е Хавиер Фернандес.
Хави е уникален случай в историята на фигурното пързаляне, а днес ще ви разкажа за това колко уникален е той.
Знаете ли каква е била една от мечтите му, когато започва професионалната си кариера някъде преди десетина години. Да бъде на корицата на „Марка“. Фигурист на корицата на най-престижния спортен вестник в Испания? През 2008 година, когато националният отбор по футбол спечели европейско първенство, Рафаел Надал спечели „Ролан Гарос“, „Уимбълдън“ и олимпийската титла и свали Роджър Федерер от върха в ранглистата.
Фигурно пързаляне в Испания? Където хората живеят с футболните и баскетболни страсти, с големите успехи на тениса. За какво фигурно пързаляне говорим, та в Испания има две пързалки и само трима състезатели, участвали на Олимпиада.
Как може едно момче да тренира фигурно пързаляне, а не футбол или тенис. Хави прави точно това докато по-голямата му сестра Лаура ходи на тренировки по фигурно пързаляне. И някак постепенно той също се намира по-често на пързалката отколкото на корта или терена.
Хави и Лаура участват заедно на първото му Европейско през 2007-а, когато класирането е разочароващо, но съдбата го среща с Николай Морозов. Руският специалист и по-късно канадската легенда Брайън Осър са тези, които шлифоват обявен за безперспективен и прекалено несериозен от родната му федерация.
На 24 януари 2013 година Фернандес играе кратка програма на Европейското в Загреб, а аз стисках палци пред телевизора или компютъра. Хавиер завърши втори след Флоран Амодио и пред Бриан Жубер, Михал Брезина, Сергей Воронов и Евгени Плюшченко. А аз исках да разкажа за това великолепно момче със звезди в очите, но нямаше къде. Кариерата ми на спортен журналист беше безвъзвратно приключила, но защо пък да не си направя блог, в който да пиша за това, което ме вълнува в красивите спортове. В този момент се роди идеята за „Красивата страна на спорта“ и един ден по-късно вече имах хостинг и домейн без да знам какво да правя с тях. Но не можеше да е по-трудно от четворен тулуп, нали? Резултатът ви е ясен, след като четете този текст.
В Загреб Хавиер Фернандес спечели първата си европейска титла и постави серията от шест поредни титли, нещо което е постигал само Карл Шефер през 30-те години на миналия век, а аз имах щастието да присъствам на три от тях и да наблюдавам еволюцията му като човек.
В Будапеща през 2014-а беше все още притеснителен, изключително мил докато седеше на два реда зад мен и се съгласи да си поговорим за кратко. На пресконференцията демонстрира и отлично чувство за хумор, като каза, че единственият начин да победи Патрик Чан е като го контузи. Две години по-късно в Братислава беше уморен. За първи път го видях да мине покрай феновете и да откаже автограф. Може би това беше и най-трудно спечелената му титла, когато видимо не се чувстваше добре. И отново през 2017-а, когато Фернандес вече не беше просто състезател, а символ. На пресконференцията имах възможността да го попитам за ролята, която е изиграл за развитието на кънки спорта в родината му. Отговори с усмивка за новите пързалки, които се строят, за децата, които тренират, за шоу програмите, които се готвят. Хавиер вече мислеше за това как може нещата да станат още по-добри. Неизменно до него беше камерата на „Ла Лига“ – футболния шампионат на Испания, който стана основен спонсор на фигуриста. И да той вече имаше няколко корици на „Марка“.
И винаги, когато го гледам, си мисля за тройния салхов. Този троен салхов, заради който плаках от яд, но който се оказа най-важният скок в кариерата му. „Третият най-добър остана четвърти“, каза Брайън Орсър в интервю за „Красивата страна на спорта“ през 2014-а година, малко след Олимпиадата в Сочи. Игрите бяха двуполюсни за именития треньор и състезател с титлата на Юзуру Ханиу и липсата на медал за Хави.
Тогава важеше правилото „Заяк“, че скок не трябва да се повтаря. Фернандес изпълни троен вместо четворен салхов, след което тройния, който си беше по план. Ако вторият скок беше двоен, а не троен салхов, испанецът щеше да е трети.. Нелогично, но истина. Рядко съм преживявала така неуспех на любимец, тогава не знаех, че този троен салхов, този изпуснат медал ще ни оставят Хави в спорта за още пет години, в които да му се радваме.
Още следващата успя да стане световен шампион, а година по-късно защити титлата си. На Олимпиадата в Пьонгчан изглеждаше почти обречен срещу младата вълна от скачащи машини, но направи две от изпълненията на кариерата си и се пребори за бронза, като се качи на подиума до двукратния шампион и негов най-добър приятел Юзуру Ханиу. Иронично или не, но единствената му грешка беше във втория четворен салхов, който остана само двоен. А програмата „Човекът от Ла Манча“ в чест на неговата родина.
Трябваше ли Хавиер да прекрати кариерата си тогава, като олимпийски медалист и на почти 27 години. По-скоро да. Той не го направи, а се върна да тренира в Испания, където организира поредица шоу програми за развитието на спорта. Самото му присъствие там показва, че мечтите се сбъдват и че няма невъзможни неща. Че едно момче с нетипичен спорт от футболна нация може да накара футбола да гледа фигурно пързаляне.
Днес отново сме 24 януари и също както през 2013 година Хавиер Фернанес ще играе кратка програма на Европейско първенство. Ще успее ли да спечели седма поредна титла никой не може да каже. Това ще бъде първото му състезание от Олимпиадата насам, шоу програмите имат съвсем различен характер. Дали три седмици тренировки в Канада при Орсър и Ханиу са достатъчни. Може само да гадаем. На тренировките в Минск Хави само маркира скоковете си и формата му е енигма. Но както и да се представи публиката ще го изпрати на крака.
Двете му програми са познати, но специални – „Малагена“, изпълнена от Пако де Лусия и Пласидо Доминго и саундтрака на „Мъжът от Ла Манча“. Великолепен избор за края на великолепната кариера на един великолепен фигурист и човек.
А за това, колко великолепен човек е, ще ви дам един пример, разказан наскоро от Брайън Орсър за „Олимпик Чанъл“. „На пързалката имаме знамена на всички страни, от които фигуристи тренират с нас. Един ден видях Юзуру да стои и да гледа тъжно знамето на Испания. Когато го попитах какво има, ми каза че Хави му липсва и без него вече нищо не е същото. И това от японец, който не е известен с емоциите си.
Но Юзуру разплака много фенове с емоционалното видео послание, което изпрати на своя приятел. Звездите на испанските кънки, Европа, състезателите на Орсър участваха в компилация, с която говорят за своя приятел. И още веднъж ни показват колко специален е той.
Много си мислех, че историята на „Красивата страна на спорта“ може би трябва да завърши заедно със състезателната кариера на Хавиер Фернандес, но той ще продължава да се пързаля, а аз ще продължавам да разказвам за него. Защото вярвам, че ще има за какво.
А ето част от нашата история с Хави
КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ХАВИЕР ФЕРНАНДЕС
ХАВИ ФЕРНАНДЕС – НОВАТА КРАЛСКА ОСОБА НА ИСПАНИЯ
БРАЙЪН ОРСЪР: ЮЗУРУ И ХАВИ СА МНОГО РАЗЛИЧНИ, НО СИ ПОМАГАТ
ХАВИ: ЗА ФУТБОЛЕН ФЕН Е ТРУДНО ДА ХАРЕСА КЪНКИТЕ, НО ПРОМЕНЯМЕ ОТНОШЕНИЕТО
СОФИЯ – СРЕЩА СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ
СТАРА Е, НО СИ Я ХАРЕСВАМ
ХАВИЕР ФЕРНАНДЕС С НАЙ-РИСКОВАНАТА „ЛЕДЕНА КОФА“ – ВИДЕО
