Лоло Джоунс е от онези състезатели, които винаги са готови за големи победи. Най-известната хърделистка в последните години обаче винаги намира препятствие, което да я спъне по пътя към големия успех. Въпреки неудачията, които я преследват по време на олимпийските игри, Лоло не се отказва от мечтата за олимпийска титла. И тъй като Игрите в Рио де Жанейро са чак след 3 години, чаровната американка ще се пробва на Зимната олимпиада в Сочи следващата година.
Историята започва на 5 август 1982 година, когато в Дес Мойнес (Айова) се ражда Лоло Джоунс. Бащата на момиченцето Джеймс прекарва повечето време зад решетките. Така самотната майка Лори трябва да работи на две места, за да издържа петте си деца.
Истинското име на Лоло е Лори, но тя предпочита първото, за да не я бъркат с майка й по телефона. Детските години за тежки за момиченцето, което сменя 8 училища за 8 години. Освен това то е наследило физическите данни на баща си, който е с африкански и индиански произход и живее през 80-те години на миналия век с бялата си майка. В един период семейството живее в мазето на църквата Армия на спасението и през летата Лоло трябва да става рано, за да не търпи подигравките на другите деца, че няма дом.
Бягането е начинът за момичето да не мисли за мизерното си съществуване. При поредното местене на семейството Лоло казва на майка си, че не може да живее в град, в който няма писта. Поради тази причина тя се разделя с близките си и треньорът й Фил Фъргюсън я урежда да живее с местни семейства. Джанис Калдуел прибира момичето и се грижи за него до края на годините й в училище. По това време Джоунс учи, тренира и работи почасово в местно кафене. Друго семейство, което й помага са Мерилин Хок и Ранди Есекс, които плащат за брекети, с които да бъде оформена прословутата й усмивка, грижат се за здравните й осигуровки. Благодарение на Джанис, Мерилин и Ранди атлетката получава добро образование по икономика и испански език, свири на виолончело в училищния оркестър и по-късно получава стипендия за колеж.
През 2002 година кариерата на Лоло стартира със силни изяви на колежанското първенство. За съжаление тя не успява да се класира за Олимпиадата в Атина през 2004-а и решава да прекрати състезателната си кариера, но сърцето й е в атлетиката. Финансовото положение на Джоунс е тежко, но тя отказва работа като икономист и живее на ръба на мизерията. Състезателката чисти маси в свободното си време и спи в горещата Луизиана без климатик, за да пести от ток.
2006 година е повратна за нея, като Лоло започва да печели състезание след състезание. През 2008-а тя печели първата си световна титла – в зала на 60 метра с препятствия. В ролята на фаворитка обаче започват и разочарованията. На Олимпиадата в Пекин всички очакват титла от нея. Тя стига финала и на последното девето препятствие се спъва и финишира седма (титлата е за сънародничката й Даун Харпър). По-късно камерите показват как Джоун плаче на пистата, питайки се “Защо, защо?”. Кадрите с обляното в сълзи лице на атлетката останаха в историята на Игрите.
Година по-късно след серия контузии на шампионата на САЩ Лоло се сблъсква с Мишел Пери и пада. Това значи, че пропуска Световното първенство в Берлин.
Малка утеха за нея е, че защитава титлата си на 60 метра в зала в началото на 2010-а с нов американски рекорд – 7.72 секунди. Заради контузии Джоунс пропуска почти цялата 2009-а и се съсредоточава върху голямата си цел – Игрите в Лондон. С трето място на олимпийската квалификация на САЩ тя попада в отбора за Олимпиадата. След победа в серията и класиране по време за финала Лоло излиза в битка за липсващия й медал. По това време обаче хърделите имат нова звезда. Австралийката Сали Пиърсън печели златото и остава зад себе си три американски. За съжаление Лоло отново изпуска медала и вижда как сънародничките и Даун Харпър и Кели Уелс получават среброто и бронза.
Игрите в Рио де Жанейро са чак след четири години и тогава Джоунс ще бъде на 34. Състезателката не може да чака толкова и когато получава покана заедно с другите атлетки Тиана Мадисън и Хайлеа Фонтейн да се пробва в отбора по бобслей, тя веднага приема. На 9 ноември миналата година Лоло и Джазмин Фенлатор финишират втори в състезание за Световната купа, което беше и дебют за хърделистката. В началото на тази година тя стана световна шампионка в отборната надпревара. С отбора по бобслей олимпийската мечта на Лоло Джоунс изглежда реална, а в улея няма препятствия, които да я спрат.
ВИЗИТКА
Лоло Джоунс
Родена на 5 август 1982 година
Родена в Дес Мойнс (Айова)
Ръст: 175 см
Тегло: 64 кг
УСПЕХИ
Световна шампионка в зала – 2 пъти (2008, 2010)
Световна шампионка по бобслей отборно (2013)
ЛИЧНИ РЕКОРДИ
60 метра – 7.29 сек
60 метра хърдели – 7.72 сек
100 метра – 11.24 сек
100 метра хърдели – 12.43 сек
